Корекции в Реформата: Пари за изкуството, без рестрикции за чалгата

Енигмата около създаваните в момента промени в сценичните изкуства започва да се разплита. Министерството на културата все още държи в тайна как точно ще бъде коригирана т.нар. Реформа в театъра, според чиито условия творците ни се нагодиха да живеят и работят от 2010 г. насам. Но зам.-министър Боил Банов очерта в интервю за „Площад Славейков“ най-общо казано новите правила. Те вероятно ще бъдат въведени до края на годината.

„Ще ви разкрия какво правим единствено като посока – каза Банов. – Първо създаваме единна електронна система, която може да стартира още през месец април. В нея ще бъдат включени всички театрални, музикални, читалищни сцени, и всеки билет, закупен на която и да е каса в страната, ще бъде отчетен. Всяка вечер в 19, 10 ч. ще имаме цялата картина на посещения в страната – къде, колко и на какви цени. Така ще изчистим системата от деформации, да пресечем източването й.“

Много от театрите и оркестрите в момента извършват някои шмекерии, за да си издействат държавна субсидия. Ставката, давана от Министерството на културата за всеки продаден билет в драматичните театри е 13,50 лв., в музикално-драматичните – 40 лв., във филхармонии и симфониети – 50 лв., в оперите – 60 лв. В националните културни институти ставките са по-високи – в Народния театър – 27 лв. за продаден билет, в Софийската филхармония – 70 лв., в Софийска опера – 72 лв., в ансамбъл „Филип Кутев” – 53 лв., а в Държавния музикален и балетен център (Оперетата) – 61 лв.

Схемата, която мнозина прилагат, не е съвсем законна – софиянци правят копродукции с театър в страната, директорът прибира субсидията от държавата, а гостите – приходите от билети в салона. Директорите са на сметка, дори ако изкупят целия салон, за да получат субсидия, която е доста по-висока от цената на билета. Понякога залата е празна, но билетите по документи са изчерпани. За системата в момента няма значение дали представленията, които се играят в салона, са изкуство или халтура. Изгодата от качествените спектакли е по-малка, защото в залата влизат по-малко зрители. Така Реформата подхранва чалгата в театъра. Всички си затварят очите, защото в мизерията на родната култура най-сетне потекоха пари.

В началото на втория си мандат като министър Вежди Рашидов обеща, че ще намери начин да стимулира високата култура. От думите на Боил Банов разбираме, че комисии, които да определят кое представление е качествено и кое – чалга, няма да има. Дали ще се играят пошлотии, ще решава единствено директорът. Но пък държавата ще му създаде мотиви да избере изкуството, защото то ще бъде добре подплатено с допълнителни финанси.

Ето как точно: „В момента изработваме критерии, насочени изцяло към повишаване на качеството в сценичните изкуства – обясни Боил Банов. – Ако сега има 2 лв., условно казано, за участие в международен фестивал, 4 лв. за спечелена награда – тези пари ще бъдат удвоени от държавата. Ще поощрим директорите да правят качествени спектакли, да продуцират българска драматургия – няма значение дали е нова или стара пиесата, важното е държавата да стимулира поставянето на наши автори. Философията на Реформата остава същата, но ще насърчим качеството.“

Според Банов е невъзможно въвеждането на проектен принцип в България, както е в развитите западни държави: „Там този принцип работи при едни силни общини, но тяхната политика е и държавна, не е като у нас. Разбира се, човек трябва да се стреми към това. Но не може просто да пренесем един работещ модел, защото техният се случва при други икономически условия, при сериозно финансиране. У нас при тези слаби, бедни общини, които още пътищата си не могат да оправят, след едно такова излизане на свободния пазар може да останем без театър, като изключим Народния.“