Праиндоевропейският език е тръгнал преди 8120 години от Южен Кавказ. Това гласи нова хипотеза за произхода му, публикувана от учени от 13 страни в списание „Science“.
Точно преди 8 хилядолетия носителите на различните разклонения на езика са тръгнали из евразийския континент. Част от тях е достигнала до Европа по анадолския маршрут, а друга – през Понтийско-Каспийската степ. Миграцията на носителите на Ямната култура е свързана с разпространението само на германските, келтските, италийските и вероятно балто-славянските езици, макар досега да се смяташе, че именно те разнасят индоевропейския език в цяла Евразия.
Най-много носители на езици от индоевропейското семейство се откриват при тези, които преди епохата на Великите географски открития са живели на териториите от Ирландия до Северна Индия. Предполага се, че преди няколко хиляди години е съществувала общност, говореща на хипотетичен праиндоевропейски език. Досега обаче не беше ясно къде се е намирала прародината на този език и как носителите му са се разпространили по света.
Съществуват две основни хипотези как индоевропейските езици са се озовали в Европа. Първата предполага, че в ранния неолит те са били пренесени от първите земеделци, мигрирали от Мала Азия преди около 9 хиляди години. Според другата, праиндоевропейците са живели в Понтийско-Каспийската степ, откъдето в късния неолит и през ранния бронзов век са мигрирали на запад.
В новото изследване лингвистите са изяснили, че само три древни писмени езика могат да бъдат разглеждани като преки предшественици на съвременните езици. Сред тях са класическият арменски (грабар) и два варианта на древногръцкия език. В предишни изследвания бройката на предхождащите езици е била 27.
Новите данни сочат, че праиндоевропейският език е съществувал преди 8120 години, тоест – значително по-рано, отколкото се е смятало досега. Анализът е показал, че индоевропейските езици се делят на 10 основни разклонения – анадолско, тохарско, албанско (палеобалканско), арменско, гръцко, индоиранско, балто-славянско, германско, италийско и келтско.
Прародината им се е намирала в Южен Кавказ. Точно от този регион първоначално на запад са тръгнали предшествениците на анадолското, гръцкото и албанското разклонение, което се потвърждава от ДНК данни. Като генетично отражение на разпространението на индоевропейските езици се представя ген, който води началото си от кавказки ловци от епохата на мезолита или неолитни жители на Иран. По-късно от Южен Кавказ към Понтийско-Каспийската степ тръгват носителите на бъдещите германски, италийски, келтски и балто-славянски езици, които се разпространяват на запад по време на миграцията на степните племена от ранния бронзов век или късния неолит.
Според изследователите, прагерманският и пракелтският езици са се разделили преди около 4900 години. Малко по-рано се е отделил праиталийският – преди около 5500 г., а още по-рано – балто-славянският, около 6400 г.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение