Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Коригират гена на памука, за да не се мачка при пране

В Австралия модифицират растението така, че да придобие характеристиките на синтетична материя

Повече от 30 години австралийски научен институт работи върху подобрения в начина на отглеждането на памук – в резултат на това обработката на памукови полета с инсектициди е спаднала с 85%. Снимка: Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation - Коригират гена на памука, за да не се мачка при пране

Повече от 30 години австралийски научен институт работи върху подобрения в начина на отглеждането на памук – в резултат на това обработката на памукови полета с инсектициди е спаднала с 85%. Снимка: Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation

Мечтата памучната риза да не се нуждае от гладене е една стъпка по-близо до реалността. Не, това не е реклама на нов уред, който ще изглади перфектно дрехите ви, когато бързате за работа, а новина от австралийския научен институт CSIRO (Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation), проучващ дължината, здравината и дебелината на памучните нишки, за да модифицира генетично растението и то да придобие характеристиките на синтетичната материя, съобщава „Гардиън“.

„Разглеждаме структурата на стената на памучната клетка и използваме последните инструменти в синтетичнта биология, за да разработим памукови нишки от ново поколение”, обяснява д-р Маделин Мичъл от CSIRO.

Повече от 30 години учени от института и дистрибутори на растението работят по подобрения в начина на отглеждането му – в резултат на това обработката на памукови полета с инсектициди е спаднала с 85%. Австралийският памук е смятан и за най-малко водоемкия в целия свят.

Надеждата е, че този порив за иновации ще тласне и развитието на дрехи, които оказват по-малка вреда върху природата – независимо дали когато са в пералнята, или на дъската за гладене. Всеки път, когато синтетични материали като полиестер и найлон се перат, хиляди неразградими микровлакна попадат във водните басейни и се натрупват в хранителната система. А когато памукът се пере, нишките се разграждат лесно и се разпадат от самосебе си.

„Ако можем да произвеждаме памук от ново поколение, тогава ще можем да вземем голяма порция от пазарния дял на синтетичната индустрия и това не е печелившо само за австралисйката индустрия, която е на стойност 2,5 млрд., а и за околната среда въобще“, казва Питър Греъм, който също работи по модифицирането на памука.

Изследователската работа е част от инвестиция от 13 млн. долара за наука, прилагаща инженерство в биологията. Резултатите ще бъдат изложени в Мелбърн тази седмица.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90