Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Короната на страха

След чумата през XIV век дошъл Ренесансът. Какво да очакваме сега?

Илюстрация: Народно творчество - Короната на страха

Илюстрация: Народно творчество

Една хубава притча четох тези дни. Чумата тръгнала към Багдад. Срещнал я един ходжа и я попитал къде отива. „Да умъртвя хиляда души“, отговорила тя. В Багдад умрели 20 хиляди. Срещнал пак ходжата чумата и се опитал да разбере защо го е излъгала. „Не те излъгах – казала, – другите 19 хиляди умряха от страх.“

Това е стара история. А нещата, които се случват днес, показват, че нищо не е достатъчно старо, когато става дума за човешката природа. Същите сме като хората в оня Багдад.

Човечеството от древни времена се изправя пред опасности, които преодолява с цената на страх, жертви, много усилия и вяра. Минава през епидемии и войни, които оставят тежки белези – едновременно и урок, и болка.
През XIV век в Европа нахлула Черната смърт – втората чумна вълна. По някаква историческа ирония и тя дошла от Китай и покосила първо Италия. Точно за онова време Бокачо е написал своя „Декамерон“, в който става дума как 10 младежи се подлагат на доброволна карантина далеч от чумата и си разказват истории. „Декамерон“ е едно от произведенията, които поставят началото на Ренесанса в културата и в света. И това е само едно от доказателствата, че страшното върви с целителното, неразделни са.

През последните десетилетия няколко пъти се изправяхме пред страха от световна пандемия. Помните ли болестта „луда крава“, която уплаши в началото на века цяла Европа, съсипа за известно време говедовъдния бизнес и създаде паника за дълго, преди да изчезне споменът за нея? После беше птичият грип, свинският грип… Те също преминаха бариерата и се предаваха от животни на хора. Също тръгнаха от Азия. Също бяха причина да наблюдаваме хора в защитни костюми. Истерия имаше, но някак кротка. По това време – около 2006-2007 г. по повод птичия грип – също имаше кризисен щаб към Министерство на здравеопазването. Бяха издадени указания. Да ви звучи познато това?:

Фантастико

„11. За предпазване на близките контактни лица, болните трябва да спазват добра хигиена. По възможност да използват марлена маска – еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят“.

Писано е през 2006 г., все още е достъпно онлайн. Почти по същия начин звучат и указанията на здравното министерство от 2009 г., когато се появи опасността от пандемия от свински грип.

Разликата с коронавируса днес е, че той причинява пневмония, а тя изисква хоспитализация. Това ще се отрази на здравните системи в целия свят много тежко. При една масова епидемия влизането в болница на голям процент от заразените буквално ще срине здравеопазването. Това е една от основните причини правителствата да са толкова предпазливи и да реагират така екстремно.

Но не това е основният проблем. Стана ясно, че хигиената е важна, при това не само за опазване от коронавирус, а и като превенция срещу всички заразни заболявания. А страхът, че ще изпаднем в изолация, която ще наподобява блокадата на Ленинград, е истеричната реакция на недостатъчно или по-скоро на свръхосведомени хора.

Не става дума само за България. В САЩ презапасяването върви с пълна сила. Същото е и в Германия, казват медиите. Бързото прелитане над заглавията е сринало бизнеса на бирата „Корона“, стана ясно тия дни. 38% от редовните ѝ потребители са се отказали да я купуват, защото свързват името ѝ с вируса.

Парадокс е, но е обяснимо – свръхинформираността води до по-слабо познаване на действителността. Заливан отвсякъде от противоречива, често преувеличена, сензационна информация, човек започва да я пресява през атавистичните си инстинкти. А най-силният от тях е страхът.

Ако на днешния човек, който има достъп до всички световни медии, му се предложат две новини – едната с умерено, а другата с експлозивно съдържание, той ще предпочете втората, защото ще я попие с емоциите си. Те винаги се включват преди разума. Когато става дума за самосъхранение, пещерният ловец не мисли задълбочено дали онзи тътен зад склона е от стадо бизони или от тигри. Той бяга и търси безопасно място, докато види дали е застрашен от смърт, или благословен с улов.

Първият ни инстинкт, колкото и да сме цивилизовани, е да се уплашим. И го правим. Изкупуваме маски, които не носим. Запасяваме се с храни, които ще изхвърлим. Концентрираме цялата си мисъл, физическа и духовна енергия в това да се боим от тътена зад хълма, вместо да построим защитна кула, от която да отстрелваме дивеча.

Когато страхът стане рационален, човечеството тръгва напред. Проблемът е, че е много трудно да трансформираме в рационална мисъл инстинктивния ужас, защото не си оставяме време за това. След коронавируса ще изникне още някоя обща заплаха – и вината е на безкрайния достъп до информация. А човечеството няма да е отделило време, за да стигне до идеята как да предотвратява опасността, не просто да я избягва, когато дойде.

С две думи – ние, хората от целия свят, пак няма да си изградим важни навици като това да си мием ръцете, да не ядем прилепи и да се доверяваме на лекарите за ваксините. И не само.

Нормално е да се уплашим. Не е нормално да оставяме страха да определя начина, по който живеем.

Не е нормално след 10 хилядолетия цивилизация да търсим спасение при гадателки и врачки, а да подозираме науката в конспирация.

Не е нормално да се подготвяме за изолирано съществуване в блокадни условия, а да не се погрижим да живеем удобно заедно, спазвайки нормална хигиена.

Не е нормално да изпитваме страх да не се разболеят децата ни, а да не сме изискали от правителството да бъде построена спешно добра детска болница.

Не е нормално да се държим като пещерни хора. Дано след тази „чума“ да осъзнаем, че има шанс да дойде Ренесансът!

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах