Короната на страха

След чумата през XIV век дошъл Ренесансът. Какво да очакваме сега?

Илюстрация: Народно творчество - Короната на страха

Илюстрация: Народно творчество

Една хубава притча четох тези дни. Чумата тръгнала към Багдад. Срещнал я един ходжа и я попитал къде отива. „Да умъртвя хиляда души“, отговорила тя. В Багдад умрели 20 хиляди. Срещнал пак ходжата чумата и се опитал да разбере защо го е излъгала. „Не те излъгах – казала, – другите 19 хиляди умряха от страх.“

Това е стара история. А нещата, които се случват днес, показват, че нищо не е достатъчно старо, когато става дума за човешката природа. Същите сме като хората в оня Багдад.

Човечеството от древни времена се изправя пред опасности, които преодолява с цената на страх, жертви, много усилия и вяра. Минава през епидемии и войни, които оставят тежки белези – едновременно и урок, и болка.
През XIV век в Европа нахлула Черната смърт – втората чумна вълна. По някаква историческа ирония и тя дошла от Китай и покосила първо Италия. Точно за онова време Бокачо е написал своя „Декамерон“, в който става дума как 10 младежи се подлагат на доброволна карантина далеч от чумата и си разказват истории. „Декамерон“ е едно от произведенията, които поставят началото на Ренесанса в културата и в света. И това е само едно от доказателствата, че страшното върви с целителното, неразделни са.

През последните десетилетия няколко пъти се изправяхме пред страха от световна пандемия. Помните ли болестта „луда крава“, която уплаши в началото на века цяла Европа, съсипа за известно време говедовъдния бизнес и създаде паника за дълго, преди да изчезне споменът за нея? После беше птичият грип, свинският грип… Те също преминаха бариерата и се предаваха от животни на хора. Също тръгнаха от Азия. Също бяха причина да наблюдаваме хора в защитни костюми. Истерия имаше, но някак кротка. По това време – около 2006-2007 г. по повод птичия грип – също имаше кризисен щаб към Министерство на здравеопазването. Бяха издадени указания. Да ви звучи познато това?:

Америка за България

„11. За предпазване на близките контактни лица, болните трябва да спазват добра хигиена. По възможност да използват марлена маска – еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят“.

Писано е през 2006 г., все още е достъпно онлайн. Почти по същия начин звучат и указанията на здравното министерство от 2009 г., когато се появи опасността от пандемия от свински грип.

Разликата с коронавируса днес е, че той причинява пневмония, а тя изисква хоспитализация. Това ще се отрази на здравните системи в целия свят много тежко. При една масова епидемия влизането в болница на голям процент от заразените буквално ще срине здравеопазването. Това е една от основните причини правителствата да са толкова предпазливи и да реагират така екстремно.

Но не това е основният проблем. Стана ясно, че хигиената е важна, при това не само за опазване от коронавирус, а и като превенция срещу всички заразни заболявания. А страхът, че ще изпаднем в изолация, която ще наподобява блокадата на Ленинград, е истеричната реакция на недостатъчно или по-скоро на свръхосведомени хора.

Не става дума само за България. В САЩ презапасяването върви с пълна сила. Същото е и в Германия, казват медиите. Бързото прелитане над заглавията е сринало бизнеса на бирата „Корона“, стана ясно тия дни. 38% от редовните ѝ потребители са се отказали да я купуват, защото свързват името ѝ с вируса.

Парадокс е, но е обяснимо – свръхинформираността води до по-слабо познаване на действителността. Заливан отвсякъде от противоречива, често преувеличена, сензационна информация, човек започва да я пресява през атавистичните си инстинкти. А най-силният от тях е страхът.

Ако на днешния човек, който има достъп до всички световни медии, му се предложат две новини – едната с умерено, а другата с експлозивно съдържание, той ще предпочете втората, защото ще я попие с емоциите си. Те винаги се включват преди разума. Когато става дума за самосъхранение, пещерният ловец не мисли задълбочено дали онзи тътен зад склона е от стадо бизони или от тигри. Той бяга и търси безопасно място, докато види дали е застрашен от смърт, или благословен с улов.

Първият ни инстинкт, колкото и да сме цивилизовани, е да се уплашим. И го правим. Изкупуваме маски, които не носим. Запасяваме се с храни, които ще изхвърлим. Концентрираме цялата си мисъл, физическа и духовна енергия в това да се боим от тътена зад хълма, вместо да построим защитна кула, от която да отстрелваме дивеча.

Когато страхът стане рационален, човечеството тръгва напред. Проблемът е, че е много трудно да трансформираме в рационална мисъл инстинктивния ужас, защото не си оставяме време за това. След коронавируса ще изникне още някоя обща заплаха – и вината е на безкрайния достъп до информация. А човечеството няма да е отделило време, за да стигне до идеята как да предотвратява опасността, не просто да я избягва, когато дойде.

С две думи – ние, хората от целия свят, пак няма да си изградим важни навици като това да си мием ръцете, да не ядем прилепи и да се доверяваме на лекарите за ваксините. И не само.

Нормално е да се уплашим. Не е нормално да оставяме страха да определя начина, по който живеем.

Не е нормално след 10 хилядолетия цивилизация да търсим спасение при гадателки и врачки, а да подозираме науката в конспирация.

Не е нормално да се подготвяме за изолирано съществуване в блокадни условия, а да не се погрижим да живеем удобно заедно, спазвайки нормална хигиена.

Не е нормално да изпитваме страх да не се разболеят децата ни, а да не сме изискали от правителството да бъде построена спешно добра детска болница.

Не е нормално да се държим като пещерни хора. Дано след тази „чума“ да осъзнаем, че има шанс да дойде Ренесансът!

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3