Коронавирусът и хорът на омразата

Учените казват, че когато животни от различни видове попаднат в плен, те развиват особени отношения помежду си – докато не усетят сигурност, се привързват едно към друго и е малко вероятно в обща затворена среда тигърът да изяде заека, преди да се е успокоил. Така видовете се предпазват. Изключение от това правило са хиените.

Какво твърди науката за хиените? Те много обичат да се търкалят в полуразложени останки от животни, за да прикрият собствената си миризма. В глутницата на хиените всички се отнасят с уважение към този, който е успял да прикрие най-добре миризмата на тялото си.

През последната седмица половината от земното население е в плен. По някакъв парадоксален начин ужасът, който ни завладя и раздели в отделните клетки на домовете ни, всъщност обедини света, изправен пред невидим, но мащабен враг. Изведнъж се наложи да преосмислим приоритетите си. Границите се очертаха ярко, очевидно изчезването им през последните десетилетия е било самоналожена илюзия. Но човечеството отдавна не е това, което беше, и именно това разграничение някак парадоксално създаде усещане за единение. Състраданието към „другия“ стана основен инструмент за оцеляване. Към другия – не само към съседа и приятеля, но и към доскорошния враг. Ако елиминираме състраданието, емпатията и грижата, ще загинем самите ние – на това се опитва да ни научи вирусът.

И на фона на този важен урок, докато хората по света обменят думи на съпричастие, помагат си с информация, материали и финанси, се намират все още говорители на разделението, които се опитват да надигнат глас.

Едно от най-неприятните ми изживявания тези дни беше да изслушам 45-минутното предаване на Никита Михалков „Това е всичко“ в „Бесогон тв“. Уважението ми към този безспорен талант в киното се изпари и вероятно никога няма да повярвам повече и на художествените му послания.

В тези 45 минути Михалков успя да натрапи авторитетно фалшиви новини от няколко вида – вирусът бил дело на лаборатория на Ротшилд, която някога пуснала и вируса на СПИН; европейските държави обърнали гръб една на друга и отказвали да си помагат, а уж били съюзени. Позволи си да подкрепи дори мюсюлманските фундаменталисти, защото те имали идеал, а европейците отдавна загубили ценностите си. В пълната каша на самодоволната му реч се появи защита на Харви Уайнстийн, който бил „нападнат от жени, загубили търговския си вид, проститутки за оскари“. Не мога да преразкажа всички безумни твърдения на този уж интелигентен майстор на образа, но когато извади поименен списък със снимки на „врагове на народа“ – интелектуалци, протестиращи против новата руска конституция, вече знаех – гледам хищник. Национализмът, великоруският фундаментализъм, прозиращ във всяка негова дума, бяха превърнати в оръжие точно сега, когато повече от всичко е нужно единение, а не разделение.

Но той не е сам в този поход на омразата и разцеплението. Само преди седмица в българските медии се появи „декларация на български творци и учени“, в която се казва:

„Призоваваме всички българи да защитим себе си от продажниците и враговете на България“.

Посочени са враговете, макар и не поименно – това са тези, които позволяват да се разпространят „плевелите на космополитизма, неолиберализма, неофашизма, ксенофобията, русофобията и бездуховността. То се прикрива с маската на някаква уж принципност, обективност, надпартийност, деполитизация и общочовешки ценности“.

Границата е очертана, разделението е факт. Отречени са общочовешките ценности и обективността. Като съществени за духовното оцеляване на хората са посочени антиподите на космополитизма и русофобията – тоест национализмът и русофилията. Парадоксални търсения на безсмислено противопоставяне във време, когато всички сме изправени пред съвсем друг вид предизвикателство.

Може би речта на Михалков и писмото на българските „творци и учени“ биха били незначителни, поносими в друг контекст. В една спокойна социална среда, в която хората не се боят за здравето и живота си, те може би биха били просто продължение на несъществен социален дебат, част от двуполюсното разбиране за света, илюстрация на консервативното срещу либералното разбиране. Но точно днес и точно сега това е духовно престъпление.

Не спорът между националното и космополитното е важен, когато общият ни враг няма националност. Плътно затворените граници не означават по-малка опасност. Липсата на разбирателство означава по-малко резултатност, защото общите усилия са всъщност гаранция за успех.

А в Италия хората пеят по балконите, посрещат помощ, независимо дали идва от Русия, Китай, Германия или САЩ. Германските болници, стана ясно днес, приемат пациенти от Италия, за да облекчат местната здравна система. Това е същественото, това е важното. Не езика, на който говорят от двете страни на границата. Не културните различия, защото културата е това, което ни прави общност особено днес, насред пандемията.

Не „националното съзнание и националният дух“ – термини, използвани в декларацията на българските учени и творци – ще победят коронавируса и ще възстановят световната икономика. Усещането за единение с човечеството ще го направи, сътрудничеството в един по-цялостен, по-малко противостоящ си свят. Време е да разберем – заплахата не идва от партийния враг, а коронавирусът няма цвят, няма знаме и няма религия.

И дано си научим урока – приличаме си повече, отколкото се различаваме. Едно неживо същество, голямо само 400 нанометра, ни го показа.