Кошница с плодове на над 2 хил. г. открита в потопения град Хераклион

Ракитена кошница с останки от плодове, оцеляла от IV в. пр. Хр. до наши дни, бе намерена в останките на потопения град Тонис-Хераклион, днешен Египет. Кошницата е открита заедно със стотици керамични и бронзови артефакти, останали почти непокътнати през вековете, отбелязва „Гардиън“.

Хераклион е потопен през второто хилядолетие пр. Хр. През VIII в. потъва още по-надълбоко в морето след природни катаклизми, включително земетресения и силни подводни течения. В продължение на стотици години Тонис (както го наричат египтяните) е най-голямото пристанище на Средиземноморието преди Александър Велики да постави основите на Александрия през 331 г. пр. Хр. Важният пристанищен град лежи в забрава хилядолетия, преди да бъде открит от френския археолог Франк Годио, специализиран в подводни руини. Находката му отпреди едва двадесетина години се нарежда сред най-важните археологически открития на новото време.

„Невероятно“ нарича Годио намирането на кошницата с плодове, потърсен за коментар от „Гардиън“. По ракитата все още се намират семки от грозде, както и останки от плодовете на африканско палмово дърво, смятано за свещено от древните египтяни.

„Всичко беше непокътнато, изумително е да видиш кошница с плодове на повече от 2000 години“, коментира той.

Едно от възможните обяснения за запазването им през вековете е, че са били съхранявани в специално подземно помещение, може би с ритуална цел.

В същия район Годио открива голяма гробна могила, дълга 60 метра и висока 8 метра. Датирана е от VI в. пр. Хр., когато много гръцки наемници и търговци са живели в Хераклион.

„Гробницата представлява нещо като остров, заобиколен от канали – описва я Годио. – В тях намерихме неизмеримо количество бронзови обекти, включително много статуетки на Озирис. На острова имаше нещо тотално различно – стотици обекти от керамика, струпани един върху друг. Керамиката е вносна, идва от Атина.“

Около гробищната могила били разположени редица бронзови статуетки и огледала, а под нея са открити стотици керамични предмети, включително амфори. Намерени са и следи от ритуално изгаряне, което предполага, че церемонията е била голямо събитие. В подкрепа на твърдението е и фактът, че след края на погребението никой не е имал достъп до могилата. Нито един от артефактите на мястото не е датиран по-късно от първата половина на IV век, макар градът да продължава да функционира в следващите няколко века.

„Тук има нещо много странно – отбелязва Годио. – Мястото е използвано може би само веднъж, преди и след това не е било докосвано, засега не можем да разберем каква е била причината. Това е голяма загадка.“

За разгадаването ѝ може да помогнат някои открития – например добре запазени останки от дървена пейка за банкети, голяма ваза от Атина и златен амулет. На 350 метра от могилата е открита и елинска галера, дълга 25 метра. Построена в класически древногръцки стил, тя носи и характеристиките на древното египетско корабостроене с плоското си дъно, подходящо за плаване по Нил.

Хераклион се изследва от Европейския институт по подводна археология, ръководен от Годио. Институцията работи в партньорство с Министерството на туризма и антиките в Египет и с фондация „Хилти“. Преди да бъдат разпределени по музеи, находките ще бъдат обстойно изследвани.

Очакванията са, че в следващите години Хераклион ще разкрие още от тайните си – въпреки че в последните 20 години Годио и екипът му работят активно на обекта, досега едва 3% от града е бил проучен.