Космическа справедливост за паметниците

Това лято не е добро за съветските и социалистическите паметници. Полша демонтира 500 съветски монумента, докато Литва се справи с тази задача още преди две години. Лека-полека повечето страни от бившия соцлагер се очистиха от тази заразна символика, а ние благоразумно изчакахме паметникът „1300 години България пред НДК да си падне сам и накрая от Общината дойдоха да изнесат останките.

От началото на прехода у нас танцуваме танго с паметниците: стъпка напред, две назад. Ленин от центъра на София бе преместен в музея – кой знае защо без никакви протести, но в Правец изникна Тодор Живков и събра около себе си ръководството на уж дистанциралата се от него и комунизма Партия, която го свали от власт и го изключи от редиците си. Перник се раздели с гигантската фигура на Георгий Дмитриевич, но в Бяла се изправи паметник на Жуков, а в търновската пицария „Гулаг“ (името й, разбира се, е друго – но това й отива повече) еднометров бял мраморен/гипсов бюст на Сталин посреща прегладнелите гости. В Свищов пък странна фондация без дейност напира да дарява зорлем паметник на руския император Александър II, който и без това седи на кон срещу Парламента, но и вече има още един друг паметник и то пак в Свищов, само не и в Русия.

Олтар на Сталин в търновска пицария, юли 2017 г.

Най-забавно обаче е в Украйна – там не си играят да демонтират съветските паметници, а направо ги разбиват с чукове. И не ги прибират  в музеи, а насилствено ги конвертират от съветски в не- или даже анти-съветски, правят им операции по смяна на идеологическия пол без упойка; одират им кожите, изскубват им мустаците или им поставят по-дълги и ги обезобразяват така, че и родната им майка (скулпторът) да не си ги познае. Има някаква историческа, даже направо космическа справедливост в това.

Докато в Русия с възцаряването на Путин фигурите, бюстовете и бюстчетата на Сталин никнат като гъби след дъжд, в Украйна Сталин отсъства още от времето на Хрушчов и цялата антисъветска омраза се излива върху голата глава на Ленин. Там най-сетне и местните българи, жестоко пострадали от съветизацията, изкяриха нещо от десъветизацията.

В рамките на декомунизацията паметниците на Ленин се превръщат в паметници на други исторически лица, съобщава местната агенция „Укринформ“. В село Лозоватка, запорожска област, скулптурата на Ленин е превърната в паметник на преселника от България Дяков (който и да е той). За целта революционният вожд е снабден с пищна (българска) прическа и е преоблечен в национален (според агенцията) костюм.

Старият-нов паметник (бивш Ленин, настоящ Дяков) е бил тържествено (пре)открит по повод 155-годишнината от преселението на местните българи в приазовските степи.

В село Лозоватка, запорожска област, скулптурата на Ленин е превърната в преселника от България Дяков. Снимка: Vlada.io

В същия ден стана известно, че от главата на Ленин от статуята, стояла на Бесарабския площад в Киев, е направена скулптура на паяк.

На постамент в Николаевска област, над който се е издигала фигура на Ленин, пък вече стърчи паметник на захарното цвекло. Под изображението на кореноплода е запазен надписът „Нищо не може да спре идеята, чието време е настъпило“.

И в тази връзка е време да се замислим какво точно да направим с Паметника на съветската армия. Защото колкото и гласовити да са защитниците му, нищо не може да задържи идеята, чието време вече е приключило.