Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Костюмирано родолюбие

Едно предаване на БНТ показа, че най ценим патоса по нашето минало и вярваме, че единствено предците придават стойност на българския народ

28-годишният учител по история Димитър Гилев бе обявен за „Любимец на България“ в едноименното предаване на БНТ. Снимка: „Древна България“/Фейсбук - Костюмирано родолюбие

28-годишният учител по история Димитър Гилев бе обявен за „Любимец на България“ в едноименното предаване на БНТ. Снимка: „Древна България“/Фейсбук

Учител стана „Любимец на България“ в класацията на БНТ след гласуване от публиката. Димитър Гилев е на 28 години и от 4 години преподава в едно от свиленградските училища. Разказват, че артистичните му костюмирани превъплъщения в национални герои в часовете вдъхновяват децата, които учат история с доста по-голямо любопитство, отколкото от учебника. И съм сигурна, че е така.

Фактът, че един 28-годишен влогър и учител изпревари в сърцата на българите корифеи като Лили Иванова, Мариус Куркински, Здравка Евтимова, е показателен. Това е отглас от видимата, почти революционно рязка смяна на поколенията в публичното пространство. Неизбежно е да се направи аналогия между видимата младост на новата политическа власт и тази на „любимеца на българите“. Възрастта вече е порок. Видимо е, макар и лицемерно премълчано. Идва смяната, самонарекла се „промяна“ и тя не е само по депутатските банки и в министерските кресла. Димитър Гилев е част от тази тенденция, ярка част.

Въпросът е къде точно е промяната. Несъмнено патриотичният патос на Гилев е добре подплатен, фактологически верен и категорично не е бутафорен, както много от патриотарските прояви. Младият учител познава материята, за която говори, и се придържа към историческите факти. Дотук добре, важно е, дори може би най-важното. Идва обаче въпросът за патоса. Досега тази пламенност, свързана с историческото ни минало, натвори доста проблеми. Най-малкото защото караше поколения наред да се обръщат с гръб към бъдещето, взрени в отминалите векове, опитващи се да ги преосмислят. С преосмислянето не се справихме, само увеличихме яростта, че не можем да променим историята. Все си мисля, че промяната трябва да включва в себе си съдържателна безстрастност относно преживяното и добре осмислени уроци, които да прилагаме в бъдеще.

Родолюбието е от изключителна важност, за да изградим успешна държава. Родолюбие градивно, информирано и с корени в настоящето. Това е ролята на учителите в един идеален свят – да дадат познания и посока. Посоката в бъдещето. Ролята на учителите по история е особено важна, защото историята сама по себе си е урок, който се нуждае от добри преводачи.
Димитър Гилев е ентусиазиран млад човек, който със сигурност е гигант в очите на учениците си. И прави добри неща, що се отнася до запалването на любопитството в умовете им, очевидно. Въпросът е какво мислят тези, които са гласували за свиленградския учител в предаването на БНТ. Те, които не са го виждали в час, които следват страницата му във Фейсбук и споделят публикациите му. Какво очакват те?

Това са същите хора, които вярват, че единственото велико време за България е останало в миналото. Тези, които са убедени, че само предците придават стойност на българския народ. Че можем да се облеем с блясъка на траките и с величието на царете, и с това да докажем на света, че сме значими. Тъжен подход, неградивен и опасен.

Да следваш примера на героите от историята не означава да ги повтаряш. Няма да станеш Левски, ако таиш омраза. Няма да станеш Ботев, ако удряш по масата в кръчмата. Няма шанс да бъдеш Каравелов, ако имаш проблеми с четенето и писането. Да почитаме героите не означава да ги боготворим, нито да ги копираме. Просто трябва да си научим урока.

Димитър Гилев би бил чудесен избор за любимец на хората в една държава, в която образованието е на почит. Опасявам се обаче, че съвсем не е избран защото е вдъхновен учител, а защото изглежда пропит от исторически гняв в публичните си изяви.

Но все пак, радвам се, че учител по история стана тема на медиите и националната телевизия. Защото това поне малко компенсира доста тъжната концепция на предаването, излъчвано всеки четвъртък. Класирането на хора по признака „Я да видим кого обичате повече“ е инфантилно. Недостойно е за национална медия. Това не беше класация за книги и филми, за национални легенди или изобретения. На тезгяха за избор бяха сложени живи хора, все още работещи, творящи, дишащи. И изборът на един от тях не значи нищо. Дано поне децата от класа на господин учителя Гилев да отпразнуват победата му с него. За тях и само за тях тя има значение.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах