Котарак в Борисовия парк

Софийската мъгла дере парцали
по храстите в Борисовия парк,
сив котарак дойде – да се огали
в крачола и обувките ми кларк,
а пейката за двама беше мокра,
и аз едно кашонче ти постлах –
поседнеш ли до мен, да ти се кротна,
смирен и мълчалив като монах,
да гледаме как шепне – златоуста,
и толкова красива есента! –
на твоя скут връз бялата ти фуста
да сложа седем есенни листа,
и – ако позволиш, ще те прегърна,
и ще те стопля в моето сетре,
защото зима иде ни тепърва –
и като в миши дупки ще ни свре,
след тебе из софийските квартали
изтърка ми се секънд хенда кларк…

Бях котаракът, който ти погали
на тръгване в Борисовия парк.

8 ноемврий 2015 г.
гр. София, 8 ч.