Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Котарашки преди „Сляпата Вайша“: Артистът винаги е прецакан

Неговата музика звучи в канадския анимационен филм на Теодор Ушев, номиниран за Оскар. Очевидно проблемът с българската култура не е в хората, а в държавата

„Съмнявам се, че без интернет нашата музика щеше да стигне до Венецуела и Нова Зеландия например“, твърди Котарашки. Снимка: Авторът - Котарашки преди „Сляпата Вайша“: Артистът винаги е прецакан

„Съмнявам се, че без интернет нашата музика щеше да стигне до Венецуела и Нова Зеландия например“, твърди Котарашки. Снимка: Авторът

За първи път в близо 90-годишната история на Оскарите и вече над 100-годишната история на българското кино тези два съвсем различни свята имат реален шанс да се срещнат. С номинацията на „Сляпата Вайша“ за най-добър кратък анимационен филм, Оскарите и българската анимация никога са били толкова близо, колкото сега. За съжаление, това не е точно така. Близо до Оскарите е един българин, а не България или българското кино.

И все пак, нямаме ли право да наречем български един филм, създаден основно от българи, макар и не в България? Не и според правилата – те определят „Сляпата Вайша“ като канадски филм – въпреки че Теодор Ушев е роден в България, въпреки българската история – създадена от Георги Господинов – и българската музика на Котарашки.

Зад идеята и реализацията на филма застава Канада, а не България. Затова и приемът за премиерата на филма на „Берлинале 2016“ бе организиран от канадското посолство в Берлин, а не от българското.

Като добавим и още няколко световни успехи в културата напоследък като „Плаващите кейове“ на Кристо, номинациите за „Грами“ на Соня Йончева за запис (направен в Германия) и на холандския Концертгебау оркестър с концертмайстор Веско Ешкенази, става съвсем ясно, че проблемът с българската култура не е в хората, а в държавата; не е в българите, а в България.

Никола Груев – с творчески псевдоним Котарашки, автор на музиката на „Сляпата Вайша“ – е поредният пример за това. Неговата много българска музика се издава от немска музикална компания, хвалебствени ревюта за албумите му излизат в световни издания като „Индипендънт“ и „Гардиън“, но българските радиа и телевизии не пускат негови парчета. В края на октомври 2016 г. излезе новият, трети албум на Kottarashky &  The Rain Dogs (неговата група, създадена за концерти), който се нарича Cats, Dogs & Ghosts. Дискът включва рок, блус, балкански фънк, джаз ритми и вокалите на Нуфри от „Паникан Уайаскър“.

Предлагаме ви интервю с Котарашки от 2012 г. Разговорът ни е по повод албума му „Демони“.

– Вие сте музикант и архитект – как се носят две дини под една мишница?

– Да, дипломиран архитект съм, но откакто през 2009-а излезе дебютния ми албум, съм се посветил изцяло на музиката. Затова помогна и кризата в строителния бранш.

– Британският „Индипендънт” писа, че аранжирате музика като джаз бенд от 60-те. Звучи като сравнение с работата на Милчо Левиев с оркестъра на Дон Елис – само че там нямаше електроника и звученето беше доста различно.

– Милчо Левиев правеше много интересни интерпретации на фолклор, но в доста по-джазова посока. Моята музика е по-близо до рока от 60-те и неговата енергия.

– Някой от групата ви The Rain dogs има ли музикално образование?

– Барабанистът ни има две консерватории, в България и в Холандия. Кларинетистът ни също има музикално образование.

– Как се сдобихте с вокалистка от Нова Зеландия?

– Всичките ми контакти основно са по интернет…

– Значи не сте се виждали?

– Всъщност се видяхме, тя беше в България, но се запознахме по интернет. Един човек от нейната група ми беше писал, че се кефи на музиката ни. А миналата есен дойде в България, за да се запознае с „Мистерията на българските гласове“, защото от малка им е голям фен. Аз бях единственият човек, когото познава тук и две седмици бяхме нон-стоп заедно. Предложих й да се включи в две от нашите песни и тя се съгласи. Репетирахме и тя даже пя на един концерт с нас. Няколко месеца по-късно й пратихме студийните записи в Нова Зеландия,  където тя записа вокалните партии.

– Мислите ли за постоянен вокал?

– По-скоро не. Мисля в следващия албум да има много гост музиканти – включително и повече вокали.

Новият ви албум се казва „Демони”…

– Правя връзка с вътрешните демони на един музикант, още повече, че аз съм нагазил по-късно в тази сфера.

– Вие сте хем вътре, хем извън българската музикална сцена…

– Е, аз съм си част от нея…

– Но ви издава чужд лейбъл?

– Да, стремим се да излезем извън границите, мисля, че всички го правят.

– Много хора не могат да си намерят български издател, а вас чужд сам ви намира!

– Имах предложения от поне три чужди лейбъла, но определено съм част от българската сцена.

– Какво е отношението към вас на българските радиа и телевизии?

– Никакво, не ни пускат изобщо, освен в редките случаи, кога са ни поканили да гостуваме.

– Как си го обяснявате?

– По принцип у нас не се пуска качествена ъндърграунд музика. Когато говорим за световни образци, се пуска само добре продуциран поп.

– Музиката ви съчетава балкански фолклор и модерни жанрове – на практика имате едно и също потекло с така наречения попфолк, въпреки че сте доста различни. Какво мислите за този най-популярен у нас жанр?

– Въобще не мисля за чалгата, а и не съм сигурен дали тя има нещо общо с българския фолклор. Определено e доста просташка музика с ориенталски ритми. Този жанр ми е супер неясен. Знам само, че не ми харесва.

– Кои са вашите учители в музиката? Откъде са основните ви влияния, освен от фолклора?

– Слушам много рок от 60-те и от различните форми на експерименталната музика – като да речем Том Уейтс.

– Членувате ли в сдружението за защита на авторските права „Музикаутор“?

– Да, отскоро.

– Готов ли сте като Асен Блатечки от онази реклама, която приравнява изкуството на свинско филе, да опустошите хладилника на някой, който си е свалил ваша песен от интернет?

– Не. Със сигурност пиратството не е в полза на артистите, но точно аз не се чувствам ограбен.

– Сваляли ли сте песни от торенти?

– Е, това е тайна. Но може да се каже, че свободният достъп до музика, който дава интернет, популяризира доста добре по-ъндърграунд групите и тези от по-малки страни. Съмнявам се, че без интернет нашата музика щеше да стигне до Венецуела и Нова Зеландия например.

– Има примери с „Рейдиохед” и „Мерилиън”, мисля, които се отказаха от традиционното разпространяване и пуснаха албумите си свободно в интернет – който колкото плати. И се оказа, че спечелиха доста повече от обикновено. Готови ли сте на такъв експеримент?

– По-принцип да, но когато не си суперизвестен е по-добре зад теб да има лейбъл.

– Да речем, че албумът ви струва 20 лева. Продадени са 1000 бройки. Колко от получените 20 000 лева ще са за вас, музиканта?

– Около 1/5 или 1/6. В този смисъл борбата срещу пиратството би трябвало да е борба на големи музикални компании. Всъщност, артистът е прецакан така или иначе – независимо дали го пиратстват или не.

– Какво харесвате от съвременната българска музика?

– След промените със сигурност най-големите явления са „Нова генерация“ и „Ревю“.

– Как бихте препоръчали албума си на хората, които още не са чували за Котарашки?

– Предпочитам нищо да не препоръчвам, по-добре хората сами да го открият. Мисля, че тези, които биха го харесали, ще го чуят рано или късно.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg