Котките на Т. С. Елиът за първи път на български

Как трудно измисля се котешко име, не ти е безгрижна неделна игра… С това започва първата си поема Томас Елиът в „Популярна книга за котките от Стария опосум“ – преди да се впусне в мъркащо пътешествие сред Местофел и Инат-Наопак, Хитруша и Пакостничко, Мистериозната котка Макавити и Старата дунда.

Стихосбирката, издадена за първи път през 1939 г., се появява, близо 80 години по-късно, за първи път на български език. Дългоочакваното за почитателите на един от най-великите английски поети заглавие идва у нас в двуезично издание – и ще е на пазара от другата седмица.

„Популярна книга за котките“ първоначално са отделни писма от Елиът до племенниците му, писани близо едно десетилетие през 30-те. Подписани с прозвището Стария опосум, те в шеговити стихове и с добре познатия елегантен стил на поета представят различни котешки характери, техните поведения и загадъчното им общество.

Разбира се, и докарват до един неудържим въпрос – защо някои котаци правят, каквото си правят… и нищо по въпроса не можем да направим!

Именно стиховете на Стария опосум вдъхновяват създаването на прочутия мюзикъл „Котките“ на Андрю Лойд Уебър, поставен на „Бродуей“ през 1982 г. и превърнал се в един от най-дълго играните спектакли на нюйорска сцена. През годините магията на колекцията е била претворявана и в музика – от композиторите Алън Роусторн и Хъмфри Сърл, а елементи от нея се срещат и във филма „Бягството на Логън“ (1976) на режисьора Майкъл Андерсън.

На български език „Популярна книга за котките“ е реализирана от младото издателство „Радев и Брегов“ на поетите Стефан Радев и Иван Брегов. Радев е и автор на превода на стиховете в колекцията. Илюстрациите в книгата са на художника Аксел Шефлър – създадени за изданието на „Котките“ по случай 70-ата им годишнина през 2009 г.

Предоставяме ви откъс от първото стихотворение:

Кръщаване на котки

Как трудно измисля се котешко име –

не ти е безгрижна неделна игра,

дори ще помислиш, че нещо ми има,

но на котка се дават ПО ТРИ ИМЕНА.

Едното роднините са възприели –

Огъстас и Питър, Алонсо и Джеймс,

и Виктор, и Джонатан, Джордж и Бил Бейли –

са все актуални – и вчера, и днес.

А има по-модни, звучат по-напети –

достойни за дама или джентълмен:

Деметра и Платон, Електра, Адметий –

но все имена са като за всеки ден.

На котката трябва ѝ име специално,

особено име, достойно все пак –

опашка да вдигне перпендикулярно,

със чест да върви и със вирнат мустак.

Тук име след име редим неуморно:

Куаксо и Мънкустрап, Корикопат,

и Бомбалурина или Джелилорум –

на котка единствена принадлежат.