Майстор, оставил следа в Художествената академия

Над 50 произведения на Илия Петров ще изобразят следата на художника в Националната художествена академия. Експозицията „Академията като съдба“ се осъществява по повод 120-годишнината от рождението на художника. Откриването е на 19 декември в Галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ 1.

Родом от Разград, Илия Петров прекрачва прага на Държавната художествена академия в София през 1921 г. като студент на професор Никола Маринов.

Проф. Никола Маринов със свои студенти в Държавната художествена академия, първата половина на 20-те години на ХХ век. Сред тя е и Илия Петров. Снимка: Централен държавен архив

След дипломирането си, младият художник се озовава в един несигурен свят, излязъл от Първата световна война, но предвкусващ Втората. Междувоенното десетилетие има голямо значение в процеса на формирането на младия мъж като творец, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Това е време на първите професионални опити в света на изкуството, време на непрестанни лутания, време, в което се формира ярката индивидуалност на автора – еднакво внушителна и в живописта, и в рисунката.

„Етюд – голо тяло“, първата половина на 20-те години на ХХ век, музейна сбирка на Националната художествена академия

С началото на 30-те години на миналия век се затваря важна страница от развитието на художника. Темите в творчеството му стават все по-социално ангажирани, но вече в различна, неокласическа естетика. В идните години той ще се обръща по-често към портрета, пейзажа и фигуралната композиция, а творчеството му от 20-те години ще остане за дълго пазено в папките и в самотните ъгли на ателието, в очакване на повторното им откриване.

Важен момент от житейските странствания на Илия Петров е конкурсът за преподавател по живопис в Академията през 1940 г., който той печели в оспорвана битка с редица бележити майстори на четката.

„Портрет на Майстора“, 1929 г., частно притежание

Всеки важен миг от живота на художника се превръща и в неделима част от историческата хроника на Академията. Свое естествено място в експозицията намират и творбите му от втората половина на десетилетието, неразривно свързани с времето, прекарано в Мюнхен, с влиянията на немския експресионизъм, с носталгичната тъга по родното и вглеждането в света на другия.

С цел обогатяване на историческия разказ, в експозиционното пространство място намират и любопитни документи от Държавна агенция „Архиви“, Архива на Съюза на българските художници и Архивния фонд на Националната художествена академия, както и специално подбрани книжни издания, илюстрирани от художника през 20-те години на ХХ век, които са част от фонда на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Портрет на момиче, ок. 1930 г. Снимка: Художествена галерия „Дарение „Колекция Светлин Русев“, Плевен

Куратори на изложбата „Академията като съдба“ са д-р Милена Балчева и Иво Райков.

Изложбата е част от музейната програма на Националната художествена академия и се реализира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“. Проектът се финансира по програмата на Националната художествена академия за присъщата ù научна и художествено-творческа дейност.

„Етюд – голо детско тяло“, ок. 1926 г., музейна сбирка на Националната художествена академия

„Голо женско тяло“, 1927 г., музейна сбирка на Националната художествена академия

Свидетелство на Илия Петров за завършено висше художествено образование от Държавната художествена академия