Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Коя е „Истинската Русия”?

Михаил Баришников обобщава позицията на руските емигранти, обединени против войната на Путин

„Моята Истинска Русия днес, както и почти винаги, едва се дочува, но това не означава, че я няма“, пише Баришников.  - Коя е „Истинската Русия”?

„Моята Истинска Русия днес, както и почти винаги, едва се дочува, но това не означава, че я няма“, пише Баришников.

Световноизвестният танцьор Михаил Баришников написа програмен текст за проекта „Истинската Русия“, който осъществява заедно с руския писател от грузински произход Борис Акунин. В сайта „Настоящая Россия“ заедно със съмишленици двамата заявяват открито позицията си против войната в Украйна, събират помощи и оказват съдействие на украински бежанци още от 24 февруари. Фондът „Истинската Русия“ обединява съмишленици от руската емиграция, които са заявили подкрепата си за нападнатата Украйна и се обявяват против диктатурата на Путин.

Акунин анонсира нова рубрика в сайта, наречена „Новата реалност“, в която ще бъдат публикувани текстове, свързани със ситуацията около войната и променения свят.

Във въвеждащия текст към рубриката се казва:

„На 24 февруари светът се преобърна. Украйна и Русия никога няма да бъдат същите. Нищо няма да бъде същото. Всички се оказахме в нова реалност, която мъчително осмисляме, към която изобщо не можем да свикнем, и да не дава господ да свикнем. Най-древното, най-доброто средство за осмисляне на травматичните изменения в живота е литературата. Не е истина, че „да се пише поезия след Аушвиц е варварство“ (цитат от философа Теодор Адорно – бел. ред.). Точно литературата трябва да спаси човечеството от варварството и от новия Освиенцим. Поне да се опита. За войната и за това, което става с душите и съдбите по време на война, сега пишат много хора – както известни писатели, така и тези, които за пръв път са започнали да записват мислите и чувствата си“.

Първият автор с програмен текст в рубриката е именно Михаил Баришников. Предлагаме ви пълен превод на неговото писмо със заглавие „Какво е за мен истинската Русия“.

„Често ме питат за смисъла на наименованието „Истинската Русия“. Въпросът в днешно време е справедлив и е време да обясня. Разбира се, всеки от основателите на нашия фонд има своя собствена истинска Русия. За някои от моите приятели това е Русия на театрите и дискусиите на интелигенцията от Арбат. За други – Русия на гордите работници от Питер, а за трети – пълната с достойнство и героизъм Русия на протестиращите.

Моята Истинска Русия днес, както и почти винаги, едва се дочува, но това не означава, че я няма.

Нейния тих, нежен глас, чут веднъж от мен в малкия волжски град, родното място на мама, ще разпозная дори след половин век, изживян на Запад. Това е гласът на щедростта, търпимостта и – така се оказа, извинете – на търпението.

Раснах в Рига и виждах как по мама не полепваше съветската имперска идеология и ролята на окупатор. Тя беше привлечена от латвийския начин на живот, заслушваше се в латвийската хорова музика, ходеше на спектакли на Виа Артман, дори без да знае латвийски език. А след това мама завинаги определи моя живот, когато ме заведе на балетен спектакъл в Театъра за опера и балет в Рига.

Нейното благородство на прост човек в сурова роля, дадено ѝ от съдбата, разкри за мен силата на вътрешния глас и стремежите на руския народ. Милиони хора, подобни на мама, не могат да изчезнат. Има ги. Ще ги има.

Всеки има своя Истинска Русия, но общото за нас е неприемането на имперската Русия. За нас имперският дух на руснаците е измислена легенда, а шумните ѝ създатели са неистинската Русия.

В най-страшните времена от историята руският хуманизъм е съществувал въпреки имперската власт. Този хуманизъм е не само в обичаната от света поезия и музика, но и в недооценения свят на вътрешната емиграция на огромен брой руски хора.

Херцен е писал, че „миналото на руския народ е тъмно, настоящето му е ужасно, но той има право на бъдеще“. Това право не трябва да му бъде отнемано. Заминавайки от Русия преди половин век, аз рядко и тихо се изказвах по политически теми. Не защото имаше от какво да се страхувам, а заради природните качества, наследени от мама. Но сега съм длъжен да говоря, за да помогна на хората като нея да получат глас. Във времената на Буча и Ирпен да получи своя глас е по-важно за Истинската Русия от когато и да било“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg