Кралицата на „Армията“ Караламбова сваля пагоните

Кралицата на „Армията“ сваля пагоните. От тази есен Меглена Караламбова вече не е във Военния театър, на чиято сцена остави стъпките си в последните 45 години. Ще доиграва някои от постановките, в които участва, но толкова. Още в края на миналия сезон тя обяви, че освобождава половиния щат, който заема, в името на някой млад колега. Достоен жест, какъвто не се случва често в българския театър.

45 години стигат ли?

Ако сте гледали последното представление на Караламбова „Откраднати разкази“ (реж. Красимир Спасов), с което се откри камерната сцена „Миракъл“ в „Армията“ – отговорът е „Не“. На 71 актрисата е отдадена на театъра така, както доста от колегите й, току-що излезли от НАТФИЗ, никога няма да бъдат. Харизма, енергия, финес, биография се събират в един поглед, дори в паузите между репликите й. Тя е въплъщението на израза „висока класа“ и когато се чудите за негов синоним, използвайте „Караламбова“.

Защо тогава Меглена си тръгва?

Отговорът е в залата и зад кулисите. Навремето царят на малките роли Георги Русев казваше, че най-тежката драма на актьора е, че с него си отива и публиката, която го е гледала. Сигурно така е и за Караламбова. Днес зрителите в салона са от други поколения, с друга култура. Има обаче и още нещо – зад завесата вече ги няма нейните режисьори, доверители, довереници.

Меглена Караламбова в сцена от „Откраднати разкази“ в Театър „Българска армия“.

В редките си интервюта Меглена Караламбова винаги подчертава, че е от „вечните методианци“. Тези хора са изчезващ вид и след години ще останат само на книга и снимки по стените на театрите, където са играли. Те са ученици от класа на големия режисьор Методи Андонов във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и сред тях са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Елена Райнова, Латинка Петрова, Кирил Кавадарков, Добромир Манев, покойният Продан Нончев.

„Ние имахме щурия късмет да бъдем ученици на Методи. Тогава той беше на 32 години и всички, естествено, бяхме влюбени в него. Той ни отвори очите за света. Страшно интелигентен, много ерудиран, много запален. Когато говореше, гореше! Научи ни да усещаме нещата. Възпита невероятен вкус у всички нас, вдигна страшно високо летвата. Седели сме по цели нощи, никой не е помислял да не отиде на лекции. Да закъснее? Никога! Бдеше над нас и все повтаряше, че ние сме любимият му клас. Но беше безкомпромисен. Три живота изживя и на 42 години почина в съня си“, каза преди време в интервю за „Гласове“ Меглена Караламбова.

След режисьора на „Козият рог“ съдбата я среща с Леон Даниел – още един от Лъвовете на БГ театъра. От началото на 70-те години до края на 90-те, когато поставя последните си представления във Военната трупа, тя е любимата му актриса в нея. Първата им работа заедно е в представлението „На приказки с Карел Чапек“ през 1971 г. По онова време Леон е в немилост пред Властта и не му позволяват да поставя в софийски театри. Директорът на Чешкия център обаче го кани да представи там новия превод на приказките на Карел Чапек. Камерното представление предизвиква фурор и…уволнение на шефа на центъра. А на режисьора и тримата артисти – Ицхак Финци, Жоржета Чакърова и Меглена Караламбова е обяснено, че не могат да играят там. Месеци по-късно приказките на Чапек слизат в „Яйцето“ на Университета и изкарват там десет сезона.

През 1973-а Меглена и Леон се срещат и на военната сцена, където канят режисьора да постави като гост „Ученика на Дявола“ от Бърнард Шоу. В главната роля е Караламбова като Джудит.

Минават още години, в живота на Меглена се редят роля след роля, прашинка по прашинка се трупат в облака сценичен прах, който става все по-плътен – така, както се стреми да гради образите си.

Отделно записва участия във филми, радиопиеси, дублажи… Трудно е да бъде изброено всичко, което носи печата „Караламбова“.

Актьорите не обичат въпроса „Коя роля ви е най-любима“, защото трудно намират отговор. Караламбова не прави изключение. Питат ли я – ще каже: „Всички, които направихме с Леон Даниел“. А сред тях са Ева от „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, Оливия от „Дванайста нощ“, Танечка от „Чудо“ на Иван Радоев…

В листата на актрисата обаче са и образи, разработени с други режисьори – за нейната Милкана от „Майстори“ на Рачо Стоянов в Кюстендил още се носят легенди, а Караламбова я е играла там в постановка на проф. Елка Михайлова, с която театърът е открит през 1979-а.

Най-голямата си награда в професията пък получава за „Три високи жени“ от Едуард Олби – през 1996-а Съюзът на артистите я удостоява с отличие за женска роля.

Миналата година бившият министър на културата Петър Стоянович се зарадва на честта да й връчи приза „Златен век“ за принос в духовното израстване на нацията. Задоволството му беше не само на професионална основа – малцина знаят, че Маргарита – внучката на Меглена Караламбова, е дъщеря на сценариста Димитър Стоянович, който пък е брат на екс министъра.

Именно на Маргарита голямата актриса ще посвещава повече от времето си занапред. В редки вечери обаче може да я гледаме и на сцената. Най-близката предстояща среща с Меглена Караламбова е на 20 септември в „Армията“. Тогава ще играе в „Откраднати разкази“ на Доналд Маргулис.