Кралицата в съвременната култура, вдъхновителка на попарта и уличното изкуство

Образът на кралицата през почти целия ѝ живот – от детството до величествената ѝ старост е бил обект на търсения в изкуството. Чрез нейния портрет е търсен образът на Великобритания, на световния елит, на времето и на историята.

Емблематични творци като Анди Уорхол, „Секс Пистълс“, Вивиан Уестууд и много други са рисували, снимали, пели и описвали Елизабет, превръщайки я в един от основните образи на съвременното изкуство и на попкултурата.

Още през 1939 г. приятелят на писателя Ивлин Уо и един от най-модерните фотографи на Ню Йорк Сесил Бийтън получава покана от двора да направи серия фотографии на младата Елизабет. Така започва четиресетгодишното им сътрудничество, продължило до смъртта на Бийтън през 1980 г. Снимките на Елизабет, публикувани след обявяването на Втората световна война, са един от символите на спокойния предвоенен свят.

Джералд Скарф, художник, илюстратор и карикатурист, автор на знаменитата обложка на „Тухла в стената“ на Пинк Флойд, започва да изобразява Елизабет в свои карикатури още от 1966 г.

Портрет на кралицата от Скарф

Елизабет става персонаж и на пънк-движението, след като групата „Секс пистълс“ пише своята пародия на британския химн „God save the Queen“, като я превръща в химн на сърдитите млади хора. В песента кралицата е наречена „главата на фашисткия режим“, виновник за световните проблеми. До края на живота си Елизабет нито веднъж не коментира тази песен.

По това време модната диктаторка Вивиан Уестууд се смята за кралицата на пънк модата. Именно тя прави костюмите на „Секс пистълс“ с юбилейния портрет на кралица Елизабет с уста, затворена с безопасна игла. През 1992 г. същата тази бунтарка получава от ръцете на самата кралица Ордена на Британската империя.

Обложката на „Секс пистълс“

Анду Уорхол, гуруто на попарта, е автор на фразата „Искам да бъда знаменит като кралицата!“. И за да постигне целта си, използва и самата нея. Портретът на Елизабет Втора, нарисуван от Уорхол през 1985 г., е една от най-знаменитите му творби. През 2012 г., 25 години след смъртта на Уорхол, кралицата купува четири портрета от серията с нейния образ за Кралската колекция с живопис.

Портрет на Елизабет рисува и един от най-скандалните съвременни художници – Лушън Фройд, внук на Зигмунд Фройд и близък приятел на Франсис Бейкън. През 2000 г. той получава разрешение от Бъкингам да направи портрет на кралицата. Елизабет му позира в продължение на 19 месеца. И двамата участници в процеса в този момент са над седемдесетгодишни. Миниатюрният портрет – едва 15 на 23 сантиметра – е посрещнат нееднозначно от публиката. В Бъкингам дори коментират, че за подобно нещо в стари времена художникът би бил изпратен в кралския затвор в Тауър. Портретът, нарисуван от Лушън Фройд, който в момента е в кралската колекция, обаче се възприема като символ на историята на ХХ век с всички негови противоречия и трагедии.

Портрет на кралицата от Лушън Фройд

Фотографката Ани Лейбовиц също открива вдъхновение в образа на кралица Елизабет в серия фотографии за списание „Венити Феър“. Това става по случай 90-ия рожден ден на кралицата и Лейбовиц е първият американски фотограф, допуснат в Бъкингамския дворец. Разказват любопитна история за тази фотосесия. Лейбовиц след няколко официални кадъра моли кралицата да свали короната си с аргумента, че така кралският образ ще стане „една идея по-малко помпозен“. Елизабет отговаря с цялата изискана заплашителност на поста си:

„По-малко помпозен? Вие разбирате ли какво правим тук?“

Едно от най-необичайните появявания на Елизабет в попкултурен контекст е по време на откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. с режисьор Дани Бойл. По замисъла на режисьора на сцената е трябвало да се появят всички основни попкултурни герои на страната – The Who, Queen, „Монти Пайтън“, Кейт Мос, и, разбира се – кралицата. Екипът получава покана за Бъкингамския дворец и Дани Бойл решава да се възползва от случая, за да поиска разрешение да използват образа на кралицата, като подберат неин двойник. Тя обаче отговаря решително – възнамерява да участва лично.

Според сюжета агент 007, игран тогава от Даниел Крейг, под звуците на познатата класическа мелодия от филма, взима Елизабет от Бъкингамския дворец, качва я на хеликоптер, откъдето тя скача с парашут и се приземява на Олимпийския стадион в Лондон. Бойл очертава ролята на кралицата такава, каквато е във филмите за Джеймс Бонд – пародиен персонаж от един от най-дълготрайните филмови франчайзи.

Киното не може да остане безразлично към образ като този на кралицата на Англия. През 2005 г. режисьорът Стивън Фриърс снима филма „Кралицата“ с Хелън Мирън в главната роля. Филмът получава „Оскар“ за най-добра женска роля. По-късно Хелън Мирън ще изиграе Елизабет и в театъра в пиесата „Аудиенция“ на сценариста на „Кралицата“ и шоурънър на сериала „Короната“ Питър Морган. За тази си роля Мирън получава наградата „Лорънс Оливие“.

През 2016 г. започва триумфалното шествие на британското кралско семейство в „Нетфликс“. Сериалът „Короната“ печели купища „Златни глобуси“ и „Еми“, а изпълнителките на ролята на Елизабет в младите и средните ѝ години – Клеър Фой и Оливия Колман – се превръщат в международни суперзвезди. Тайната се крие в отдадеността на Питър Морган, който през по-голямата част от кариерата си изучава историята на ХХ век по материали за кралското семейство.

Уличните художници обожават да използват образа на Елизабет Втора в своите графити и много рядко показват уважение към кралицата. През 2002 г., в деня на юбилея на кралицата, Банкси рисува неин портрет като маймуна и това се превръща в една от знаковите му творби. Но най-безцеремонен към Елизабет е уличният художник Лорето, който я е изобразявал многократно – гола, покрита само със знамето на Европейския съюз, като китаристка на рокгрупа, с татуировка на крака, с цигара в ръка или с оранжев котарак на рамото ѝ.

Портрет на кралицата от Лорето