Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Краля, който откри магията на ужаса

Стивън Кинг често казва, че в главата си носи особен файл с идеи. Неподходящите постепенно се изтриват сами, а добрите се првръщат в литература

Стивън Кинг. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Краля, който откри магията на ужаса

Стивън Кинг. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чист, неподправен ужас, завладяващо словесно майсторство и дълбоко познаване на човешката психика – вече няколко поколения читатели са в плен на Стивън Кинг, Краля на хоръра (и не само), който днес, 21 септември, навършва 73 години. Роденият в щата Мейн писател даде съвършено нов облик на жанра на ужасите и стана негова емблема.

Предлагаме ви няколко истории за раждането на едни от знаковите произведения на Краля.

История от кошчето за боклук

На 20 години Кинг работел като чистач, и докато чистел заедно с колега стените на женските тоалетни в гимназията в град Брунсуик, щата Мейн, попаднал на първия си сюжет. Въпреки че много приличала на мъжките санитарни помещения, тоалетната за момичета била съвсем различна. Вместо писоари имало странни сандъчета без надписи. Колегата на Стивън му подсказал: там се съхраняват тампони и превръзки. Освен това в тоалетната имало розови завески и паравани. Пак колегата му разкрил тайната: момичетата се стесняват да се разсъбличат пред други хора, за разлика от момчетата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„След време си спомних този ден и си представих начало на роман – момичета се къпят в обща баня, където няма завески и уединение. На едното от тях внезапно му започва цикълът, но то не знае, а останалите момичета – шокирани, потресени, любопитни – се опитват да му помогнат с подръчни средства. Тя започва да крещи. Колко кръв! Мисли, че умира, че приятелките ѝ се присмиват, докато кръвта изтича. Реагира, иска да се защити, но как?”

Начинаещият писател спрял с идеите си дотук и това можело да бъде краят на неговата незапочнала още кариера. Но един ден Кинг прочел в списание „Лайф” за полтъргайстите като проява на телекинеза. В статията се твърдяло, че първите телекинетични способности могат да се проявят в периода на полово съзряване. Кинг обединил двете идеи и историята се оформила. Под душа Кери за пръв път има менструация, тя крещи от ужас, защото губи кръв, а нейната религиозна майка не ѝ е разказвала за физиологичните особености на жените. Съученичките ѝ се подиграват, замеряйки я с тампони. Майка ѝ я пребива у дома. Колкото повече пише, толкова повече сюжетът се усложнява… Но Кинг не вярва, че някой ще обърне внимание на книгата му, и изхвърля ръкописа.

„Кери” е спасена от кошчето за боклук от съпругата на Стивън – Табита. Тя намира, че романът е започнал да се получава добре и го кара да го допише. Това е първият роман на Стивън Кинг, публикуван през 1974 г. Критиците са единодушни – „Кери” разтърсва жанра хорър като бомбен взрив.

„Помогни ми да измия куките си”

Макар и вече да не бил съвсем начинаещ писател, Стивън Кинг работел в пералня, за да изхранва семейството си. Един от колегите му бил загубил в същата професия и двете си ръце – от лактите надолу имал куки.

„Има някои неща, които работодателите забравят да ви кажат, когато постъпвате на работа – пише по-късно Кинг. – На това момче някой беше забравил да му каже, че не трябва да носи вратовръзка, когато работи на валячна гладачна машина.”

Но Кинг бил най-потресен от това, че когато след смяна всички отивали да си измият ръцете, този колега най-спокойно молел някой да му пусне водата и спокойно миел куките си под крана. Това било достатъчно за Краля – той започнал да пише разказ.

Жена попада под гладачна машина в пералнята. Машината сякаш оживява и не спира. Става ясно, че е задвижен ритуал по призоваване на демони. Така се появява разказът „Пресата” от 1978 г.

Хотел от други селения

Една късна есен Стивън и Табита отиват в планинския хотел „Стенли”. Оказва се, че са единствените посетители по това време на годината, защото през зимата хотелът често бил откъсван от света заради снеговете. Това обстоятелство силно впечатлило писателя. По пътя той сънувал сън – синът му ужасен тича по коридори. Този син, масивните врати, кървавочервените пътеки, пустите коридори – всичко това започнало да се превръща в роман в главата на Кинг.

Джак Торънс, също писател и също алкохолик, пристига в засипвания от снега хотел „Овърлук” заедно със семейството си. Предстои му да остане цял месец на място, обитавано от зли духове. Един от тях се вселява в него.

Третият роман на Стивън Кинг „Сияние” излиза през 1977 г. и става първият бестселър на Краля.

Враждебни небеса

Стивън Кинг често казва, че в главата си носи особен файл с идеи. Неподходящите постепенно се изтриват сами, а добрите се превръщат в литература.

„От време на време поглеждам в този файл и винаги намирам няколко нелоши сюжетчета с добре изграден централен образ”, казва писателят.

Веднъж той открива в главата си жена, която затиска с ръка пукнатина в корпуса на пътнически самолет. Не му се иска да се задълбава в това, защото нищо не разбира от авиация, но жената е упорита, оживява все повече. Кинг вече вижда очите ѝ – яркозелени, чува накъсаното ѝ уплашено дишане и дори започва да усеща аромата на парфюма ѝ. Веднъж в безсънна нощ осъзнава, че жената от самолета е призрак. Наложило се да се захване за работа.

Няколко души, които летят с Boeing 767, се събуждат и осъзнават, че останалите пасажери и екипажът са изчезнали, а самолетът лети на автопилот. Но това не е всичко. Голямата опасност са ланголиерите, които поглъщат пространството.

Повестта „Ланголиери” излиза през 1990 г. в сборника „Четири след полунощ”. За да я напише, Кинг се консултира с пилоти, разглежда детайлно кабина на самолет и дори се съгласява на експерименти по време на полет.

Детските страхове на възрастните

Семейството на Кинг живее в град Боулдър, където има гърбав и причудлив стар дървен мост. Една вечер писателят отива да прибере колата си от ремонт. Докато минава по моста, си спомня приказката за козлетата и злия трол, който дебне под моста. Самият мост, решава Кинг, е символ. Това може да е цял град, под който дреме нещо трудно обяснимо. Спомня си библиотеката, в която е ходил като дете. Между отделите за деца и възрастни има малко коридорче, по което минава „всяко детенце-козленце, за да порасне”.

Така започва работата по историята. Седем приятели от измисления град Дери в неизмисления роден щат на Кинг – Мейн, се сражават с чудовище, което убива деца, живее в канализацията и може да приема всякаква форма. В един момент идеите на Кинг за сюжета свършват. Но му помага отново един сън. Стивън сънува себе си като малко момиченце сред купчина боклуци. Сред старите вещи има хладилник, по ръждивите рафтове на който живеят странни същества. Едно от тях сяда на ръката на момиченцето Стивън и то усеща топлина. А съществото става червено.

Този сън Кинг публикува в книгата почти без промяна. Двутомникът „То” е публикуван през 1986 г. Оттогава досега е влязъл в няколко класации на най-добрите книги.

Това е своеобразна енциклопедия на чудовищата – древно същество от Космоса, което в зависимост от страховете на този, който се сблъсква с него, приема различен облик – вампир, мумия, таласъм… Всеки читател сам решава какъв е за него клоунът Пениуайз. Но именно в „То” с особена сила се проявява един от големите таланти на Краля – умението му да вкарва психологическа дълбочина и обществена проблематика в необичайни жанрове. Произведенията му са пълни с чудовища, но истинското зло се крие у хората. Там е и доброто, и надеждата за спасение.

С „То” е свързана и една скорошна история от политическите изяви на Кинг. Той неведнъж критикува, при това доста сърцато, политиката на Доналд Тръмп. Това довело дотам, че президентът на САЩ го блокирал. Тогава Кинг публично забранил на Тръмп да гледа филма „То” по неговия роман с думите:

„Никакви клоуни за теб!”.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах