Красимир Дачев: Време е да освободим културата от „градинарите“

Нека изкуствоведите бранят своя авторитет със знания и обективност, а не да ме дърпат настрани като корумпирани катаджии, казва колекционерът

„Не мога да давам положително мнение за хора, на които знам „тарифата“, казва Красимир Дачев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Красимир Дачев: Време е да освободим културата от „градинарите“

„Не мога да давам положително мнение за хора, на които знам „тарифата“, казва Красимир Дачев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Ние, колекционерите, сме най-потърпевши от шарлатаните в този бранш. Такива „специалисти“ отблъскват и малкото желаещи да купуват, а камо ли да колекционират произведения на изкуството“, пише Красимир Дачев в коментар за търговията с изкуство и специалистите, изпратен до „Площад Славейков“.

Изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев” в столичната галерия „Оборище 5“ (16 октомври – 2 ноември) силно развълнува специалистите на родната арт сцена и ценителите на изобразителното изкуство – защото според експерти от комисия по идентификация в Националната галерия някои от произведенията са с „неизвестен автор“. Но това професионално мнение, издадено в документ, не спря нито галерията, нито колекционера да покажат картините като рисувани от Никола Танев – защото според Дачев въпросните експерти са „формално хора да подписват“.

Вижте още: КАРТИНИ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА НИКОЛА ТАНЕВ С АВТОР „НЕИЗВЕСТЕН“

Дни по-късно честта на специалистите от Националната галерия излезе да защити Ивана Мурджева с текст, в който настоява, че авторитетът на изкуствоведите трябва да се пази, защото без тях арт пазарът щял да се разкаля.

Америка за България

Вижте още: ДА УБИЕШ ИЗКУСТВОВЕДА

Със случая междувременно се заеха други специалисти – от сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Националната полиция. А по мейла на „Площад Славейков“ получихме писмо от Красимир Дачев, според когото, „въпреки наличието на отлични специалисти, е крещяща неспособността на назначените неспециалисти в комисията от НХГ да определят автора“ на предложените от него за идентификация произведения.

Предлагаме пълния текст на коментара, получен от Красимир Дачев: 

„Съжалявам, че отговарям със закъснение, поради отсъствие от Страната.

ДНК

Няколко аспекта има в интервюто ми и горната публикация. Ще се опитам кратко и ясно да изкажа моята позиция по всички тях.

Защо издаването на документ за идентичност е формално, особено в моя случай, когато говорим за рисунки и картини на Никола Танев.

1. Теоретично не може да има произведение на Танев, което е културна ценност или национално богатство (чл.17, ал 2 и 3 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности), защото Танев няма такова на стойност над 300 000 лв., съгласно изискванията на въпросната Наредба, а отговаря на разпоредбите на ал.1 – за произведения, нямащи статут на културна ценност и изискванията за национално богатство.

2. Очевидно е нежеланието на НХГ да издава такива идентификации, защото не са издавали такива от 2014 година.

3. Подобни идентификации се издават от всички национални и окръжни исторически музеи от комисии, в които влизат специалисти по нумизматика, археолози, реставратори на керамика, антична история и т.н и т.н.

4. Въпреки наличието на отлични специалисти, е крещяща неспособността на назначените неспециалисти в комисията от НХГ да определят автора. Аз не им показах документите за автентичност и тези, които бяха каталогизирани още през седемдесетте години на миналия век от покойния и незабравим за мен съсед и приятел, професор Атанас Божков. Исках да получа непредубедено мнение, за което съм заплатил близо 14 000 лв. на Галерията.

Разбирам прозиращото недоволство от откровените ми думи, но искам да заявя, че при продължаващо подобно отношение, ще направя публично достояние или публична изложба на картини с претенции за авторство, както и такива с документи за автентичност от членове на въпросната комисия, които очевидно не отговарят на написаното в сертификатите.

Много лесно се раздават определения на хора като мен, които не са от гилдията, но моля да не се забравя, че ние, колекционерите, сме най-потърпевши от шарлатаните в този бранш. Такива „специалисти” отблъскват и малкото желаещи да купуват, а камо ли да колекционират произведения на изкуството.

От документа за идентичност не може да има „очаквания“, защото верификацията не въвежда административни задължения, а права, които дават на собственика възможност за разпореждане и износ от Страната на притежаваната вещ.

Добре би било такива изкуствоведи сами да пазят своя авторитет със знания и обективно издавани документи. Не мога и не искам да пазя авторитета на специалисти, които получават заплата за това, а не могат да си свършат работата професионално поради незнание, корист и т.н.

Не може член на въпросната комисия да ме дърпа настрана и като корумпиран катаджия да ми казва: „Трябва да поговорим“ и след категоричния ми отказ, след това да търси и иска обществено одобрение. Не мога да давам положително мнение за хора, на които знам „тарифата“. Крайно време е да намерим сили и да освободим областта на културата от такива „градинари“. Не трябва да се забравя и отговорността, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, параграф 16, ал.1 на лица, които дават неверни заключения, за удостоверяване автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката…

Искам да отбележа, че ако не съм достатъчно убедителен, следващият път ще продължа с имена и документи, потвърждаващи горните ми твърдения.

Красимир Дачев“

Вижте още: ЧЕТИРИ СКАНДАЛА И НИТО ЕДНО ОБВИНЕНИЕ

Bookshop 728×90