Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Красимира Стоянова: Ако се смятаме за втора класа, как светът да ни има за равни?

Оперната звезда за радостта да пее преди Коледа пред българската публика

„България е голям авторитет в оперното изкуство и самите италианци се отнасят с много уважение към нас – не защото имаме оперна школа, а защото имаме велики гласове“, казва оперната прима Красимира Стоянова. Снимка: Личен архив - Красимира Стоянова: Ако се смятаме за втора класа, как светът да ни има за равни?

„България е голям авторитет в оперното изкуство и самите италианци се отнасят с много уважение към нас – не защото имаме оперна школа, а защото имаме велики гласове“, казва оперната прима Красимира Стоянова. Снимка: Личен архив

Продължение от стр. 1

– Кристо не се е връщал в България от 1957 г. и много българи се чувстват обидени от този факт.

– Кристо Явашев си има неговите основания да се чувства обиден. Както вече казах, смятам, че ние сами сме отговорни и виновни за това, че светът не ни приема такива, за каквито се мислим, че не забелязва впечатляващата ни история, хилядолетното ни минало.

– Вие обаче намирате причина да се гордеете, че сте българка?

– Аз се гордея принципно, че съм българка. Но ние просто не сме в състояние да си признаем истината и си затваряме очите, а в същото време се оставяме да ни водят нашите тъмни, мътни инстинкти. Имам предвид като нация, като народ, като социална политика. Колкото и да има светли хора, които да искат да дърпат и да правят нещо, трудно ще се получи. Ако ще и 50 тома с история да напише Стефан Цанев, няма как да се поучим. Всеки ще чете и ще казва: „Е, страхотно!“ и ще си оставаме същите.

– В последно време хората в социалните мрежи са изключително критични към успелите хора на България, как си го обяснявате?

– За мен социалните мрежи са клоака. Не съм си отворила достъп до тях, защото смятам, че това е абсолютната човешка, психологическа и социална порнография. Възможно е да има и хубавите страни, споделят се и хубави неща, но като цяло това е едно безкрайно критикуване… Мисля си, че ние, българите, сме много силни да говорим в кръчмата, във Фейсбук, така да се каже „зад кадър“. Като си толкова велик и силен, защо не излезеш да го кажеш на глас? Кажи го пред всички, покажи се. Смятам, че това е начин да се отклони общественото мнение от правилната посока.

– От няколко години киното, а след това и други сфери, дори класическата музикална сцена, бяха пометени от движението #MeToo. Вие чували ли сте за подобни проблеми в операта там, където работите? Един от случаите е с диригента Даниеле Гати, Вие сте работили с него.

– Не знам кой какво е правил и кого е ухажвал Даниеле Гати. Не се старая да го коментирам, защото нито съм видяла какво е станало, нито как, но смятам, че това течение #MeToo е опасно. Тези феминистични движения за мен са смешни и ясни, защото започват от личност, която има психологични, да не кажа психични, проблеми.

– Феминизмът като движение как го приемате?

– Зависи какво се разбира под феминизъм. Аз съм „за“ жената да има равни права, да получава еднакво заплащане и да бъде ценена по същия начин като мъжа. Всички знаем, че доскоро това не беше възможно дори в една Виенска филхармония, да речем. Не мисля, че дори във Великобритания жените са на същото социално ниво като мъжете. Това е много широка тема. Смятам, че това движение е просто разчистване на сметки, нищо друго. Разбирам, има хора, които са пострадали и за това съдът трябва на момента да реши или най-много 1-2 години по-късно – предполагам, че юридически това е правилно, но след 30 години – и то след като много вероятно не си получил обещаното във връзка с кариерата – да искаш мъст и разправа с някого, това ми се струва абсурд ! За мен това е доста странно, не сте ли съгласна с мен?

– Ако няма истина в тези обвинения, защо „Концертгебау“ отстрани Даниеле Гати, защо редица институции преустановиха работа с Пласидо Доминго?

– Тези движения набират страшна скорост и който откаже да ги подкрепи, автоматично бива отхвърлен. Сега имах спектакли в операта в Чикаго и първото нещо, което ни предупредиха, беше, че ако някой се почувства – ПОЧУВСТВА, подчертавам – заплашен от нещо подобно, той трябва моментално да съобщи на администрацията. Имам чувството, че става дума за жени, които имат проблем със себе си и сексуалността си. Когато един мъж иска да ухажва една жена, вече дори един поглед е тълкуван като сексуално притеснение. Добре, а ние артистите като сме на сцената по време на спектакъл и се докосваме, прегръщаме, как мога аз да докажа кога мой колега е имал сексуален подтик и кога не? А в известните нам случаи след 30 години се сещат, че някой ги докоснал, целунал, поканил на среща в хотелската стая!

– Има един човек с пръст във Вашата кариера, Йоан Холендер…

– Предполагам, че няма да го свързвате с #MeToo?

– Да излезем от тази тема. Йоан Холендер в момента оказва изключителна помощ и на диригента Найден Тодоров, за да направи пореден забележителен сезон в Софийската филхармония. Преди дни имаха концерт в „Музикферайн“, където Вие сте често на сцената, но с български оркестър това се случва много рядко.

– Йоан Холендер е помогнал не само на мен, а и на Гена Димитрова, Гюзелев, Гяуров, Маргарита Лилова, Томова-Синтова… Просто той е разпознавач на таланти. Самият той е бил певец, поради което има силен усет в подбора на певците. Освен това уважава певците, притежаващи силен характер. За професия като нашата характерът е от особено значение. А знаете ли как на мен ми е помогнал? Чу ме в спектакъла „Еврейката“ на Софийска опера в Германия, в Лудвигсхафен. И ме попита искам ли да се явя на прослушване във Виенската опера. В същия спектакъл бяха Юлиан Константинов и Костадин Андреев. Само аз се явих тогава на прослушване, а тях двамата ги взе без да се явяват. Те също пяха в спектакли на Виенската опера, но при мен нещата станаха дългосрочни, защото аз бях приета в ансамбъла на операта.

– Обичате да изпълнявате и църковна музика – не само на сцената, но и в църкви. Ако въпросът не е твърде личен, каква е ролята на вярата във Вашия живот?

– В момента, в който осъзнах, че има Бог, започнах да усещам живота си по друг начин. Всеки вярва в нещата, в които иска, всеки изповядва своето верую. Аз нямам и най-малкото намерение да убеждавам хората, нито да ги карам да се замислят. Но щом един физик като Исак Нютон е бил дълбоко убеден, че Бог съществува, какво да каже един обикновен човек като мен? За мен е абсурдно, че голяма част от лекарите не вярват в Бога, защото те всеки ден виждат колко съвършено е човешкото тяло – то е гениално, божествено творение.

– На сцената усещали ли сте божествената искра?

– Разбира се. Човек чувства божествената искра, дори когато диша. А най-силно я усеща след болест, в момента на оздравяването си, това е голямата милост, която ни се дава.

Предишна страница 1 2

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg