Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Красота в трагедията на безскрупулността

„Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр е истинско постижение на високата литература – и не просто „военен роман“

Писателят Пиер Льометр, носител на „Гонкур“ за „Ще се видим там горе“. - Красота в трагедията на безскрупулността

Писателят Пиер Льометр, носител на „Гонкур“ за „Ще се видим там горе“.

По отношение на романи за войната, читателите често се делят на две групи – тези, които ги обичат, и онези, които ги избягват. В крайна сметка напрежението на окопите, изпосталeлите и уморени до смърт войници, тичащи с боен вик към врага, армейските стратегии, снижаването на човешкия живот до бутване на пешка и т.н. – това не е за всеки вкус. Но ако по някаква причина сте останали с впечатление, че „Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр (изд. „Колибри“) влиза в клишето „военен роман“, грешите – напротив, точно както  Хайнрих Бьол, Луи-Фердинан Селин и Джонатан Лител изобщо не са автори на „просто военни книги“, а правят дълбок портрет на човека под каската, така и на Льометр трябва да се даде шанс. И той ще се отплати десетократно.

Действието в „Ще се видим там горе“ (носител на най-престижната френска награда за литература – „Гонкур“, през 2013 г.) започва през ноември 1919 г. във Франция, само дни преди примирието, с което ще дойде и краят на Първата Световна война. Льометр ни среща с Албер Маяр – колеблив и не много умен войник, с деспотична майка и приятелка-мечта, които го чакат у дома; Едуар Перикур – артистичен хомосексуалист, презиран от баща си; Анри Д’Орне Прадел – суров лентенант, готов на всичко (дори и на убийство на свой), за да издигне в кариерата си, да получи някоя и друга нова нашивка на пагона и да възстанови богатството и честта на иначе прочутия си род.

shtesevidtgore3След войната Перикур се оказва почти без лице, ударен от снаряд на бойното поле секунди след като е спасил от смъртта непознатия дотогава Маяр. Всичко това е по вина на Прадел, който прави всичко възможно да се добере до капитанския пост, дори ако цената са няколко погубени живота.

По-голямата част от романа е в следвоенната обстановка – онова материалистично време, в което попада Франция и в което упоритите типове без съвест, но с малко ум, натрупват богатство и слава, а останалите – кучета ги яли. Подробности от сюжета не е необходимо да се изнасят повече, но Льометр всъщност изгражда една близка до перфектността фабула, която не оставя читателя на спокойствие нито за миг.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Ще се видим там горе“ показва френското общество след Първата световна, което настоява да почита загиналите герои, но лицемерно забравя оцелелите ветерани. Но жаргонният и бърз изказ на Льометр (за българското издание трябва да се отдаде дължимото и на преводачката Росица Ташева) предотвратява в зародиш риска от старовремско звучене и превръщане на героите в двуполюсни кукли в услуга на клишираните послания.

Двете истории в романа, на Маяр и Перукир и на Прадел, се развиват паралелно, ту се преплитат, ту се раздалечават, за да превърнат книгата в паяжина от възходи и падения, подлости и приятелство и да хвърлят иначе красивия романтичен сюжет в безскрупулната действителност, където такъв не вирее. Когато всичко изглежда наред, когато симпатичните герои са на прага на истинското щастие, ги връхлита неочакваният ужас и провал – а това действа като леден душ и на току успокоилия се читател.

Защото, в крайна сметка, онази 1920 г. на Льометр е сцена на трагедия, достижение на високата литература.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах