Семейството на Джералд Даръл и други животни

Той е по-малкият брат на новелиста Лорънс Даръл, но последният така и не успява да излезе от сянката му. Писателската дейност на Джералд трае четири десетилетия, а „Зверове в звънарната ми“ цепи кариерата му на две – появява се 20 години, след като започва да пише. Преди 1973 г. вече са излезли някои от най-преиздаваните му по-късно книги – „Моето семейство и други роднини”, „Срещи с животни”, „Птици, зверове и роднини” и „Филе от камбала”. През 1978 г. излиза и „Градината на боговете”, третата книга от серията за о. Корфу. Заради тази трилогия гръцкият остров се прославя по цял свят.

Поради финансовите затруднения на семейството Даръл започва да работи от малък – отначало като продавач в зоологически магазин, а след завършване на колежа – като гид за ученици в най-големия английски зоопарк „Уипснайд“. Джералд мечтае да види животните в естествената им среда. Със средствата от малко наследство, което получава, той организира първата си експедиция в Камерун. Връща се преизпълнен с впечатления и написва първата си книга – „Препълненият Ноев ковчег“, която се разпродава за броени дни. После Даръл продължава с пътешествията си: събира редки животни в Африка, Гвиана, Парагвай, Аржентина. Всяка експедиция завършва с нова книга. Събирането на диви животни обаче не го удовлетворява.

„Тази дейност – спомня си той – ми напомняше за търговията с роби. Да затвориш двайсет и пет папагала в една клетка просто не беше нещо, с което можех да се примиря.“

През 1959 г. Даръл създава свой зоопарк, разположен на площ от 15 хектара на нормандския остров Джърси в протока Ламанш. Там той прилага нови методи за успешно отглеждане и размножаване на застрашени животни. През 1964 г. преобразува зоологическата градина в Тръст за опазване на дивите животни – изследователски и учебен център, приемащ 200 хил. посетители годишно. Този център организира и финансира програми, чрез които представители на много страни са обучавани как да ценят и опазват местната фауна.

Джералд Даръл е автор на дванайсет телевизионни сериала. Ранните му експедиции за събиране на животни са заснети от Би Би Си. Филмите му са гледани от 150 милиона зрители в 40 страни. През целия си живот Джералд Даръл написва общо 37 книги, които са преведени в десетки страни.

Искрящата с хумора си „Моето семейство и други животни“, посветена на безметежното детство на остров Корфу, непрекъснато се преиздава от 1956 година насам. От нея досега са продадени 15 милиона екземпляра в целия свят. Даръл проявява забележителна способност да възпроизвежда точно събития и разговори години след като са се случили. Брат му Лари и сестра му Марго се кълнат, че диалозите в „Моето семейство и други животни“ са цитирани дума по дума и че творческа свобода е използвана – и то много рядко – само в хронологичното подреждане на събитията.

„Да бъдеш луд, е несъмнено щастие, което само лудите познават”, иронизира роднините си Джералд, цитирайки някакъв испански монах.

Джери описва дейността си като „заместник по зверовете“ цели 27 години след напускането на „Уипснейд”, където се е грижил за едри животни от цял свят – от мечки до бизони, от тигри до тапири, а междувременно е наблюдавал лъвове, зебри, водни елени, вомбати. На Корфу отглежда само местна фауна – насекоми, костенурки, гущери, бухали… За него обаче няма безинтересни животни. Смята, че всяка божия твар трябва да бъде обичана.

„Винаги съм се изненадвал как по цял свят хората не обръщат и капка внимание на заобикалящата ги фауна. За тях и в тропическия лес, и в саваната, и в планините, сред които живеят, очевидно не съществува никакъв живот. Очите им виждат само някакъв стерилен пейзаж. Този факт ми беше натрапен за сетен път по време на последното ми посещение в Аржентина. В Буенос Айрес се запознах с един англичанин, който беше прекарал целия си живот в тази страна, но не можа да се начуди къде сме тръгнали с жена ми да ловим животни в пампасите.”

Навършилата 50 години Фондация „Джърси“ за опазване на дивата флора и фауна – известна накратко и като „Фондацията „Даръл“ – днес има 130 щатни служители, работи в 18 страни и се радва на световна известност за усилията си да спаси различни видове от изчезване. Всеки един от основните стълбове на „Даръл“ си има „зверове в звънарната си“. Заради фанатичната преданост към животите и желанието да се предотвратят щетите, които хората им причиняват, мнозина смятат служителите на „Даръл“ за ексцентрични личности, ако не и за пълни откачалки.

Дълги години преживелиците на Даръл, неговата мъдрост и духовитост оказват силно въздействие върху читателите. У мнозина се поражда желанието да дадат своя принос в неговото благородно дело. Чрез живота и книгите си той отправя към всички ни своето послание:

„Животните са огромно мнозинство, което няма право на глас и може да оцелее единствено с нашата помощ.“

Повод за този материал е 60-годишнината от първото издание на „Моето семейство и други животни”, но също и развихрилата се наскоро дискусия около съдържанието на задължителната учебна програма по литература. Защо, попита една експертка, от програмата отпадат произведения, утвърждаващи българската национална идентичност като „Чичовци” и „Къде си вярна ти, любов народна?”, а ще ги заменим с британски автори като Даниел Дефо („Робинзон Крузо”) и Джералд Даръл („Моето семейство и други животни”).

Така зададен, въпросът звучи абсурдно. Защото смисълът му е: кое е първото – патриотизмът или дивата природа? Впрочем, Джералд Даръл би дал отговор: второто.