Кравата, която застраши сигурността на България

По случай Първи май припомням съзидателния труд на трудещите се за сигурността от „времето беше такова“ (към 1960-те години) със следния документален разказ:

Как и защо кафявата крава бе затворена в мазето на БНТ

Предаването на Климент Денчев за „Лека нощ, деца!“ – „Климент пее и рисува“, бе станало любимо. След успеха на „Тигърчето Спас“, той ми предложи да напиша още нещо. Така се появиха приключенията на Кафявата крава, която носи очила.

„Тя не чете със тях романи,
чете зелените поляни,
там като букви сред тревата,
стоят изписани цветята,
а ситните засмени лайки
са точици и запетайки.“

Но една сутрин тя открива, че вече с тях не вижда и решава да отиде в големия град за нови очила. Там попада в блъсканицата сред колите:

„Я гледай, те били големки,
а аз ги виждах като семки!“

Възмутена, успява да сложи в ред уличното движение и получава похвала от самия Началник на КАТ:

„Предлагам ви най-отговорен пост –
регулировчик върху мост!
Но кравата глава изправи
И каза: Не, благодаря ви.
Регулировчик? Да ви кажа правата
туй работа ли е за кравата?“

Тези редове, написани в стила на хумористичната детска поемка се оказаха подозрителни. Когато предаването бе готово за „Лека нощ, деца!“, по реда тогава в телевизията се прави приемане в прожекционна зала. В тъмното мнозина се смеят на приключенията на кравата. Когато лампите светват, всички чакат главния редактор да каже „да“. Той обаче мълчи… След това става и вече при вратата казва:

– Няма да се излъчва в четвъртък!

Климент пита:

– Но защо, другарю…?

– Това е подигравка с народната милиция – казва и вратата шумно се затваря след Другаря Х.

Рада Москова, редакторите в „Лека нощ, деца!“ и Климент Денчев бяха обидили властта. Ами сега?

Филмчето се представя на втора комисия – заместник-директорът на БНТ К.В. след прожекцията дълго и многозначително мълчи. Кафявата крава недоумява какво е станало, но си мълчи.

– Аз не мога да го забраня! Но не мога и да го пусна! – мъченически се отронва присъдата на заместник-директора.

И кафявата крава е заключена в склада в мазето.

Минават месеци. Сменят главния редактор на „Детска редакция“ и редакторите от „Лека нощ, деца!“ запознават Новия със затворената крава. Новият прави нова прожекция заедно с „Лека нощ, деца!“, Климент и зам.-директора К.В. След края мълчанието подсказва, че нарушаването на държавната сигурност е сериозно. Двамата Големи се оттеглят да пият кафе и на другия ден съобщават решението си: Ще дойде да гледа Началникът на идеологическия отдел в МВР.

Кафявата крава мълчаливо преживя до следващия художествен съвет.

На следващата прожекция залата е пълна с любопитни да видят големия скандал. В тъмното се чува смях, а след прожекцията Началникът на идеологическия отдел се усмихва:

– Еее забавничко е. Малко черен хумор, но… другари, няма да правим лов на вещици, я ! Цяла София говори за цензурираната крава. Хайде по-весело.

Плах смях – дали пък Началникът не се шегува, преди да смъмри виновните??

– Пуснете предаването! Да се излъчи в 23,30 ч. в делничен ден!

– Ама то е за „Лека нощ, деца!“?! – застъпва се редакторът.

– От нас – толкова ! – казва Началникът и отива да пие кафе.

Така Кафявата крава излезе от мазето и беше излъчена малко преди полунощ в делничен ден. (Ако можеха, щяха да я излъчат само в провинцията, но уви…)

След година-две тихомълком бе програмирана и в „Лека нощ, деца!“. Авторката на текста така и никога не я видя.

Държавата не се разклати и оцеля.