Краят на „Розета“ – огромен успех и рокендрол завършек

Около 11:00 ч. българско време тази сутрин „Розета” се разби в ледената повърхност на кометата 67Р – или Чурюмов-Герасименко. Контролът на последната фаза от мисията в Дармщат, Германия изпрати апарата с аплодисменти. От изстрелването си през 2004 г., „Розета” е достигнала Марс и е изпратила към Земята огромен брой ценни снимки на Червената планета и на значими по размер астероиди. Апаратът беше наречен на Розетския камък, позволил разчитането на древноегипетските йероглифи.

При последното си доближаване до кометата 67Р „Розета” направи последната си серия снимки, защото всички сензори работеха при пълна изправност до последния момент. Вместо да чака постепенното изтощаване на корабните двигатели, Европейската космическа агенция е предпочела да жертва част от ефективното време на „Розета”, за да пилотира доближаването до повърхността на кометата до самия момент на сблъсъка. Снимките от последните часове и минути на апарата оправдават това решение. Изстрелването на безпилотни съдове, предназначени за определен срок на работа без завръщане, е част от рутината в изследването на Слънчевата система. Съдбата на „Кюриосити”, който продължава да обикаля повърхността на Марс, е същата, а това важи и за апарата „Джуно” в орбита около Юпитер.

Според ръководителя на мисия „Розета” Патрик Мартин, финалът увенчава успеха на една цялостно задоволителна операция.

„Сбогом, Розета, ти свърши добра работа. Това беше научен триумф от най-чиста проба”, казва Мартин.

Останките от апарата вероятно ще останат завинаги върху повърхността на кометата. В момента на прекъсването на сигнала, учените в контролната зала не скриха вълнението си, предаде Би Би Си. Това не е учудващо предвид горчивия привкус на раздялата с вярно служилата машина. Някои специалисти са свързани с този проект от 30 години, т.е. още от етапа на първите му разработки.

„Някои се натъжиха, но и те разбират колко горди можем да бъдем всички от успеха, който постигнахме”, казва старшият научен сътрудник в Космическата агенция Марк Маккокрън.

В петъчната сутрин екипът наблюдава приближаването към близо четирикилометровата глава на кометата. Учените се надяват, че ще могат да получат изображения на многото ями, пронизващи съставената предимно от лед комета. През тези процепи тя понякога изхвърля газ и прах в пространството.

Вероятно екипът ще има възможността да различи дори отделните дялове лед, чието събиране е дало началото на живота на Чурюмов-Герасименко преди милиарди години. Някои снимки от последните метри над повърхността са подробни до милиметър.

„Страхотни са”, възхищава се Холгер Сиркс, шеф на екипа зад камерата „Озирис”.

В момента кометата 67Р се отдалечава от Слънцето, което е ограничило слънчевата енергия, необходима за презареждането на акумулаторите на апарата „Розета”. Така че вместо да хибернират или изключат машината, екипът е решил, че мисията трябва да приключи със стил. Според Мат Тейлър от Европейската космическа агенция дори хибернирането с надежда за по-късен рестарт при приближаване до Слънцето не е давало никаква гаранция, че „Розета” ще е оцеляла.

„Това е като с рокбандите от 60-те: никой не иска завръщането им да е провал. По-добре страхотен край в истински рокендрол стил”, казва той.

„Розета” пристигна до 67Р Чурюмов-Герасименко през август 2014 след десетгодишен полет от Земята. В последните две години апаратът изпрати много снимки, позволяващи да се научи доста за кометата и неравната ѝ повърхност. „Розета” дори успя да изстреля малък робот, наречен „Фила”, на повърхността през ноември 2014 – исторически случай, тъй като става дума за първия пряк контакт на земна технология с повърхността на комета.

Според Европейската космическа агенция невероятният успех на „Розета” позволява разкриването на много тайни, свързани с произхода и съществуването на кометите, блуждаещи в междупланетния мрак.