Златните глобуси: Черен хумор и шеги за Тръмп и Путин

Водещият на церемонията по връчването на наградите „Златен Глобус“ Джими Фалън и някои от наградените се възползваха от политическата обстановка и не пропуснаха да се пошегуват за сметка на новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Десет секунди след началото на церемонията по връчването на отличията на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд – въпреки повредата на аутокю-то (бел. ред. – електронен суфльор), водещият Джими Фалън пусна първата си шега за вечерта, свързана с най-любимия обект на хумористи и сатирици през последните 12 месеца – Доналд Тръмп:

„Това са „Златните глобуси“, едно от малкото останали места в Америка, където все още зачитаме популярния вот“.

След това сравни новоизбрания президент с крал Джофри от „Игра на тронове“:

„Хората често се чудят какво ли би станало, ако крал Джофри беше оживял. Ще разберем след 12 дни“, подхвърли Фалън, с което напомни, че церемонията по официалното встъпване в длъжност на новоизбрания президент е на 20 януари.

Джими Фалън бе водещ на церемонията по връчването на „Златните глобуси“ за първи път. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Фалън успя да намери подходящо място в монолога си и за още един президент – руския, като добави, че счетоводната фирма, която е броила гласовете за номинираните за „Глобусите“, е „Ърнест & Йънг & Путин“.

Друг комик – Хю Лори, с награда за най-добър актьор в поддържаща роля в минисериал или тв филм за участието си в „Нощния мениджър“, също не пропусна възможността да се  пошегува с Тръмп, заявявайки, че за него е чест да спечели „вероятно един от последните „Златни глобуси“ в историята“ – заради чужденците в наименованието на отличията:

„Не искам да ви развалям настроението, но в тези награди има „чуждестранни“ „журналисти“ и „Холивуд“ – дори „асоциация“ звучи леко подигравателно. Приемам тази награда от името на психопатите милиардери навсякъде по света“.

Мерил Стрийп говори в словото си за Доналд Тръмп, без да спомене името му. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Най-забавната част от цялото шоу бе моментът, в който Кристен Уиг и Стив Карел излязоха да обявят номинациите за анимационен филм – и да съсипят всяка детска радост от това прекрасно изкуство. Отначало Карел реши да си спомни първия анимационен филм, който е гледал:

„Аз бях на 6 и баща ми ме заведе да гледам „Фантазия“. Музиката, спектакълът, всичко… беше страхотно преживяване. Когато си тръгвахме, във фоайето стоеше майка ми. И тогава тя каза на татко, че иска развод – каза Карел, свали си очилата и избърса една сълза. – Никога вече не видях баща си след този ден. Денят на „Фантазия“.

„Ами ти? Кой беше твоят първи анимационен филм?“, обърна се той към Кристен Уиг.

„Бамби. 14 март 1981-а. Същият ден, в който приспахме кучетата. И трите. Малкият Джак, Джанет и Криси – каза Уиг, едва сдържаща сълзите си. – Майката на Бамби… Това беше също и денят, в който видях за последен път татко. Той изчезна…  Аз онемях за две години.”

Черният хумор, до който прибегнаха Уиг и Карел, всъщност им се получи толкова добре, че може да бъде възприет като старт на кампанията те да водят 75-ите Златни глобуси…