Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред „Варайъти” за смеха през сълзи и киното като терапия

Интервю с режисьорския тандем, спечелил голямата награда на кинофестивала в Карлови Вари

Иван Савов и Иван Бърнев като баща и син в новия филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред „Варайъти” за смеха през сълзи и киното като терапия

Иван Савов и Иван Бърнев като баща и син в новия филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов

Кристина Грозева и Петър Вълчанов са най-известният тандем сценаристи-режисьори в България, спечелили десетки награди с „Урок” (2014) и „Слава” (2016), а сега и с „Бащата”. Преди премиерата на новия им филм на международния кинофестивал в Карлови Вари с тях разговоря репортер на списание „Варайъти”.

Вижте още: БЪЛГАРСКИЯТ ФИЛМ „БАЩАТА“ С ГОЛЯМАТА НАГРАДА В КАРЛОВИ ВАРИ

„Като част от тяхната вестникарска трилогия, тези филми бяха вдъхновени от сензационни медийни истории, описващи абсурдността на живота в посткомунистическа България”, се казва в увода към интервюто с българите във „Варайъти“. Текстът е публикуван на 2 юли, а четири дни по-късно българският филм спечели голямата награда на фестивала в чешкия курортен град.

Списанието разказва за новия филм, вдъхновен от мистериозно събитие от реалния живот – историята на овдовял съпруг и сина му, които откриват, че след смъртта си починалата постоянно се обажда по телефона на съседа.

Америка за България

Когато Васил (Иван Савов) решава да разгадае свръхестествената мистерия с помощта на нашумял екстрасенс, неговият отчуждил се син Павел (Иван Бърнев) се опитва да го спре, за да го избави от неприятности. Следва трагикомично пътуване, което в крайна сметка може да сближи отново баща и син.

Разговорът с Грозева и Вълчанов във „Варайъти” е за хумора като средство за справяне с тъгата, проблемите на съвременното (не)общуване и влиянието на свръхестественото върху ежедневието в България.

Двамата разказват, че този път вдъхновението им е дошло отчасти от личен опит, отчасти от преживяното от други хора. След погребението на майката на Петър съседът им наистина получил обаждане от телефона на починалата. Първата им реакция, когато чули за обаждането, била да повярват – защото всички искали да е истина.

Едно от най-големите предизвикателства в работата по филма била работата по женските образи – как да изградят ясна представя за тях в съзнанието на зрителя, без те реално да присъстват на екрана. Защото тези жени вероятно са факторът, най-силно повлиял на тази история.

Грозева и Вълчанов обясняват непрекъснатите разговори по мобилни телефони във филма, като коментар за начина, по който комуникираме като общество днес:

„Зависимостта ни от технологиите, а и самите технологии не са наистина надеждни. Сривовете в комуникацията са на всяка крачка”.

За Грозева и Вълчанов хуморът е присъща част от човешкия опит, а също и начин за справяне с вината и болката. За тях създаването на този филм е било и нещо като терапия и се надяват, че той ще има същия ефект върху зрителите.

Петър Вълчанов разказва, че работата по „Бащата” е започнала около 4 години след смъртта на майка му:

„Първо оставихме история настрани. Имахме нужда от цялото преживяване, за да го осъзнаем по някакъв начин, и едва когато сме готови, да се върнем към него. Но е важно да се отбележи, че това не е автобиографичен филм”.

В края на разговора научаваме повече и за следващия филм на тандема – той ще бъде третата, финална част на трилогията, започнала с „Урок” и продължила със „Слава”. Работното му заглавие е „Триумф” и ще разказва „една доста налудничавата история от зората на демокрацията в България”. Става дума за случая „Царичинската дупка”, когато по внушение на екстрасенси, които твърдяха, че са в контакт с високо развита извънземна раса, високопоставени служители във Военното министерство започнаха да копаят дупка на около час път от София.

Вижте още: ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ: ТАКА Е В БЪЛГАРИЯ, РАДВАМЕ СЕ И НА 15 ЧОВЕКА В САЛОНА

ДС