Кристо в спомените на един стар приятел, вдъхновил го да опакова Райхстага

Днес се навършват 25 години от създаването на една от емблематичните творби на артистичната двойка

Кристо и Жан-Клод пред макета на опакования Райхстаг през септември 2001 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Кристо в спомените на един стар приятел, вдъхновил го да опакова Райхстага

Кристо и Жан-Клод пред макета на опакования Райхстаг през септември 2001 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преди 49 години се ражда идеята за една от емблематичните творби на Кристо и Жан-Клод, а преди 25 години, на днешния ден произведението става факт. Вдъхновител на опаковането на Райхстага в Берлин е Майкъл Кълън, който разказва пред берлинския вестник „Der Tagesspiegel” за онзи момент, както и за приятелството си с артистичната двойка.

Майкъл Кълън, историк, журналист и публицист, се запознава с Кристо и Жан-Клод още в началото на 70-е години. По това време той е и собственик на частна галерия и познава много фигури от културната сцена. През август 1971 г. Джон Габриел – негов приятел художник, го посещава в Берлин и му разказва, че ще сътрудничи в заснемането на филм в САЩ с артистите Кристо и Жан-Клод, който да показва подготовката на проекта „Завеса в долината“. Кълън, който вече е запознат с работата на двойката и е виждал реализираните им дотогава проекти, казва:

„Напълно интуитивно дадох на Джон една черно-бяла пощенска картичка с Райхстага, адресирана до Кристо и Жан-Клод, с предложение да опаковат уникалната сграда на парламента в близост до Бранденбургската врата и Берлинската стена”.

Кълън и досега не може напълно да си обясни как му хрумва това.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Щура идея! Но тогава скоро реставрираната (1961-1964) сграда без купол беше за мен един обезглавен символ на немската и европейската история, който викаше за нов, по-различен живот“, казва той.

Публицистът не е сигурен каква е била първоначалната реакция на Кристо на това предложение и какви са причините той да приеме предизвикателството. Но на 3 октомври 1971 г. получава писмо от Жан-Клод с подпис и от Кристо, в което се казва, че идеята е привлякла интереса им. Оригиналът на писмото в момента се намира в Германския национален музей в Нюрнберг.

Кристо на откриването на изложбата „Опакованият Райхстаг“, подредена в сградата на парламента в Берлин през ноември 2015 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кълън веднага заминава за Ню Йорк, за да се срещне първо с Жан-Клод. Кристо по това време пътува из Европа, за да събира средства за проекта „Завеса в долината“. Не след дълго идва и денят на дългоочакваната среща между Кълън и Кристо – на 5 декември 1971 г. в Цюрих.

Етоа какво е убедило артиста да се захване с тази задача и с какъв замисъл е подходил Кристо, по думите на Кълън:

„Никога не сме говорили за това. Разбира се, Кристо се интересуваше от политика и история, но възприемаше своето изкуство като необременено от конкретна цел. Истината е в красотата“.

Кристо пътува до Берлин през 1976 година, за да посети Райхстага. По-късно започва и планирането на проекта, който заради споровете, трудностите по организацията и критиката се осъществява едва през 1995 година – открит е на 24 юни и продължава до 7 юли. Резултатът остава в историята и 25 години по-късно „Опакованият Райхстаг“ се оценява като един от най-великите проекти на Кристо и Жан-Клод.

Днес Кълън се опитва да се съвземе от новината за смъртта на Кристо, която настъпи на 31 май 2020 г. Той, както и мнозина от артистичния свят, е очаквал с нетърпение новия проект на художника – опаковането на Триумфалната арка в Париж, планирано за 3 октомври 2021 г. Именно това са обсъждали двамата и на последната си среща през есента в Париж в намиращия се на булевард „Монпарнас” ресторант „Closerie des Lilas“, средище на много художници и писатели. Кълън допълва, че Кристо имал здравословни проблеми, поради които отложил няколко посещения във Франция и Германия.

„Но той скицираше и планираше до последно в ателието си в Ню Йорк“, отбелязва той.

Приятелят на двойката художници разказва за ателието на Кристо. По описанието му то е склад на над сто години в Долен Манхатън, купен от Кристо и Жан-Клод при преместването им от Париж в Ню Йорк през 1964 година за около 60 000 долара. Днес то струва милиони.

Хауърд Стрийт“ №48, с приземен и още четири високи етажа, без асансьор. Там Кристо ходеше винаги нагоре-надолу по стълбите, защото студиото и личното му жилище бяха на горните етажи, долу бяха офисите и работните стаи на сътрудниците, заедно с една голяма приемна зала на първия етаж за посетители – разказва Кълън. – Кристо беше слаб, в добра физическа форма, винаги в движение, всеки ден ядеше кисело мляко и чесън, истински българин. Той почина в своя дом. Живот и работа за Кристо бяха едно.“

За съпругата на Кристо приятелят на двойката споделя, че има огромен принос за подготовката и осъществяването на връзки за реализацията на проектите:

Не знам дали Жан-Клод изобщо можеше да рисува. Но тя можеше да завързва контакти, да организира работата и съм сигурен, че всички известни имена на проектите идваха от нея: „Бягащата пътека“, „Плаващите кейове“, както и „Опакованият Райхстаг“. Тя имаше словесната фантазия, той – визуалната“.

Кристо и Жан-Клод на пресконференция във Виена, Австрия, през април 2009 г. През ноември същата година Жан-Клод дьо Гийебон умира. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кристо беше и щедър – допълва Кълън. – Ако човек го посетеше на „Хауърд Стрийт“, там винаги имаше хора от целия свят – специалист по история на изкуството от Норвегия, колекционер от Япония, архитекти от Австралия – и когато искаше да отиде за храна, канеше всички. (…) Дори след всички съдебни процеси след опаковането на Райхстага само веднъж видях някой в ресторант да бъде по-бърз и да успее да плати сметката преди Кристо.

Художникът е и „ужасно любопитен – искаше с наситения си с български акцент английски да пита за всичко, което се случва в света около него“.

Понякога, когато бяхме на път, Кристо правеше малки игри: всеки трябваше да назове едно произведение на изкуството, а всички други трябваше да познаят къде се намира то. Кристо (…) имаше пословична памет, познаваше всички най-значими музеи по света и безсмъртните творби. Двамата бяха не просто свободни артисти, те бяха наистина свободни хора”, обобщава Майкъл Кълън.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3