Кристо в спомените на един стар приятел, вдъхновил го да опакова Райхстага

Преди 49 години се ражда идеята за една от емблематичните творби на Кристо и Жан-Клод, а преди 25 години, на днешния ден произведението става факт. Вдъхновител на опаковането на Райхстага в Берлин е Майкъл Кълън, който разказва пред берлинския вестник „Der Tagesspiegel” за онзи момент, както и за приятелството си с артистичната двойка.

Майкъл Кълън, историк, журналист и публицист, се запознава с Кристо и Жан-Клод още в началото на 70-е години. По това време той е и собственик на частна галерия и познава много фигури от културната сцена. През август 1971 г. Джон Габриел – негов приятел художник, го посещава в Берлин и му разказва, че ще сътрудничи в заснемането на филм в САЩ с артистите Кристо и Жан-Клод, който да показва подготовката на проекта „Завеса в долината“. Кълън, който вече е запознат с работата на двойката и е виждал реализираните им дотогава проекти, казва:

„Напълно интуитивно дадох на Джон една черно-бяла пощенска картичка с Райхстага, адресирана до Кристо и Жан-Клод, с предложение да опаковат уникалната сграда на парламента в близост до Бранденбургската врата и Берлинската стена”.

Кълън и досега не може напълно да си обясни как му хрумва това.

„Щура идея! Но тогава скоро реставрираната (1961-1964) сграда без купол беше за мен един обезглавен символ на немската и европейската история, който викаше за нов, по-различен живот“, казва той.

Публицистът не е сигурен каква е била първоначалната реакция на Кристо на това предложение и какви са причините той да приеме предизвикателството. Но на 3 октомври 1971 г. получава писмо от Жан-Клод с подпис и от Кристо, в което се казва, че идеята е привлякла интереса им. Оригиналът на писмото в момента се намира в Германския национален музей в Нюрнберг.

Кристо на откриването на изложбата „Опакованият Райхстаг“, подредена в сградата на парламента в Берлин през ноември 2015 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кълън веднага заминава за Ню Йорк, за да се срещне първо с Жан-Клод. Кристо по това време пътува из Европа, за да събира средства за проекта „Завеса в долината“. Не след дълго идва и денят на дългоочакваната среща между Кълън и Кристо – на 5 декември 1971 г. в Цюрих.

Етоа какво е убедило артиста да се захване с тази задача и с какъв замисъл е подходил Кристо, по думите на Кълън:

„Никога не сме говорили за това. Разбира се, Кристо се интересуваше от политика и история, но възприемаше своето изкуство като необременено от конкретна цел. Истината е в красотата“.

Кристо пътува до Берлин през 1976 година, за да посети Райхстага. По-късно започва и планирането на проекта, който заради споровете, трудностите по организацията и критиката се осъществява едва през 1995 година – открит е на 24 юни и продължава до 7 юли. Резултатът остава в историята и 25 години по-късно „Опакованият Райхстаг“ се оценява като един от най-великите проекти на Кристо и Жан-Клод.

Днес Кълън се опитва да се съвземе от новината за смъртта на Кристо, която настъпи на 31 май 2020 г. Той, както и мнозина от артистичния свят, е очаквал с нетърпение новия проект на художника – опаковането на Триумфалната арка в Париж, планирано за 3 октомври 2021 г. Именно това са обсъждали двамата и на последната си среща през есента в Париж в намиращия се на булевард „Монпарнас” ресторант „Closerie des Lilas“, средище на много художници и писатели. Кълън допълва, че Кристо имал здравословни проблеми, поради които отложил няколко посещения във Франция и Германия.

„Но той скицираше и планираше до последно в ателието си в Ню Йорк“, отбелязва той.

Приятелят на двойката художници разказва за ателието на Кристо. По описанието му то е склад на над сто години в Долен Манхатън, купен от Кристо и Жан-Клод при преместването им от Париж в Ню Йорк през 1964 година за около 60 000 долара. Днес то струва милиони.

„Хауърд Стрийт“ №48, с приземен и още четири високи етажа, без асансьор. Там Кристо ходеше винаги нагоре-надолу по стълбите, защото студиото и личното му жилище бяха на горните етажи, долу бяха офисите и работните стаи на сътрудниците, заедно с една голяма приемна зала на първия етаж за посетители – разказва Кълън. – Кристо беше слаб, в добра физическа форма, винаги в движение, всеки ден ядеше кисело мляко и чесън, истински българин. Той почина в своя дом. Живот и работа за Кристо бяха едно.“

За съпругата на Кристо приятелят на двойката споделя, че има огромен принос за подготовката и осъществяването на връзки за реализацията на проектите:

„Не знам дали Жан-Клод изобщо можеше да рисува. Но тя можеше да завързва контакти, да организира работата и съм сигурен, че всички известни имена на проектите идваха от нея: „Бягащата пътека“, „Плаващите кейове“, както и „Опакованият Райхстаг“. Тя имаше словесната фантазия, той – визуалната“.

Кристо и Жан-Клод на пресконференция във Виена, Австрия, през април 2009 г. През ноември същата година Жан-Клод дьо Гийебон умира. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Кристо беше и щедър – допълва Кълън. – Ако човек го посетеше на „Хауърд Стрийт“, там винаги имаше хора от целия свят – специалист по история на изкуството от Норвегия, колекционер от Япония, архитекти от Австралия – и когато искаше да отиде за храна, канеше всички. (…) Дори след всички съдебни процеси след опаковането на Райхстага само веднъж видях някой в ресторант да бъде по-бърз и да успее да плати сметката преди Кристо.“

Художникът е и „ужасно любопитен – искаше с наситения си с български акцент английски да пита за всичко, което се случва в света около него“.

„Понякога, когато бяхме на път, Кристо правеше малки игри: всеки трябваше да назове едно произведение на изкуството, а всички други трябваше да познаят къде се намира то. Кристо (…) имаше пословична памет, познаваше всички най-значими музеи по света и безсмъртните творби. Двамата бяха не просто свободни артисти, те бяха наистина свободни хора”, обобщава Майкъл Кълън.