Свободата на Кристо няма цена

За рождения си ден на 13 юни Кристо плучи ценен подарък – дългоочакваната книга „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод”. Неин автор е българският журналист Зорница Кръчмарова, която от години живее в Италия. От днес „Трансформации”е по книжарниците в Италия. Официалната премиера ще бъде на 18 юни – в деня, в който се открива най-новият проект на Кристо – „Плаващи кейове“. Книгата се предлага в два варианта – на английски и на италиански език – и може да бъде открита вече в Amazon, IBS, Kobo, AppleBooks и други онлайн книжарници. До седмици “Трансформации” ще бъде разпространена в над 100 книжарници по целия свят – от Токио до Ню Йорк.

Зорница Кръчмарова е завършила политология в Държавния университет в Милано. Специализиара журналистика в Колумбийския университет. Започва работа като репортер на 19 години. Работи за Rcs и „Мондадори“ – двете най-големи издателства в Италия. Последно за сп. „Панорама“. През 2007-а печели наградата Citigroup Journalistic Excellence Award за „най-добър икономически журналист в Италия”. През 2015 г. създава BabyGuest, интернет платформа за взимане под наем и продаване на детски hardware (колички, легла, столчета за кола, храна и други детски аксесоари). Същата година печели Unicredit Start Lab – Premio Gaetano Marzotto per l’Innovazione, най-важната в Италия награда за платен start-up.

Откривам Зорница в Италия в навечерието на световната премиера на „Трансформации”.

– Зорница, как се роди идеята за книгата?

– Идеята се върти в главата ми от дълго време. Още през 2012 г. ми хрумна, че би било интересно да напиша нещо за Кристо и Жан-Клод. Кристо е брат на моя кръстник Стефан Явашев. От малка съм чувала за него какви ли не интересни истории. Запомнила съм една негова картина от годините, в които е учил в Академията в България. Виждала съм скици и проекти на някои от най-вълнуващите му проекти. Благодарение на Стефан и Ела, съпругата му, които са кумове на моите родители, се запалих по работите на Кристо още от дете. През 2012 г. ми дойде идеята да направя проект, свързан с творчестовто му. Аз съм журналист по професия. Обичам да разказвам истории и така реших да разкажа истории на хора, свързани с Кристо и Жан-Клод. Нямах амбицията да пиша биография или изкуствоведски есета върху творчеството им. Не съм учила арт. Просто исках да разкажа истории на хората около тях. През септември 2012 пътувах до Сан Франциско по работа и реших да проверя какво мога да намеря, свързано с Кристо и Жан-Клод. Разрових се в нета, задълбочих се в Running Fence (Бягащата ограда) – един от най-великите проекти на артистичната двойка, създаден в периода 1972-1976. Открих Джо Пози, син на Ед Пози – собственика на едно от 59-те ранчота покрай които е минавала „Оградата” и един от най-запалените поддръжници на Кристо и Жан-Клод. Писах му, чухме се и най-сетне успяхме да се видим във фоайето на хотела, в който бях. Беше 27 септември 2012-а. Там започна всичко.

– Каква е гледната точка в книгата към артистичното наследство на Кристо и Жан-Клод?

– Книгата се състои от 11 интервюта с хора, които са работили върху 10-те от най-важните проектя на Кристо и Жан-Клод. Едно свидетелство за всеки един голям проект. Започваме с Wrapped Coast (Опакованият бряг) в Австралия и интервюто на Джон Калдор – голям идеалист в онези години, благодарение на когото всъщност този проект се осъществи през 1969 година. Калдор вследствие става предприемач и арт колекционер, една от известните фигури на Австралия. Книгата завършва с Умберта Гнути Берета – съпругата на Франко Гусали Берета, собственик на фабриката за оръжия „Берета“, основана още през през 1526 г. Те са собствениците на остров Сан Паоло, който е в центъра на „Плаващи кеьове“ – новият проект на Кристо, първият без неговата Жан-Клод, която умира през 2009 г. Умберта е човекът, който най-много помага за осъществяването на този проект. Благодарение на него разрешителните се дават само за няколко месеца. По този начин „Плаващи кейове“ се оказва „най-бързият” проект на Кристо: минават само две години от замислянето до осъществяването му. Ако си припомним други негови проекти – за The Gates (Портите) в Ню Йорк например се чкака цели 26 години, за да се случи. В книгата само за проекта Valley Curtain (Завесата в долината) интервюирах двама души – Джейн Грегориъс и Дан Телийн, навремето млада хипи двойка, а днес улегнали хора с трайни интереси в изкуството. Тя преподава изкуство, а той е бижутер. От години не са двойка, но са останали добри приятели. Интересното във всички тези истории е, че личните взаимоотношения на героите от книгата се преплитат с професионалните интереси на Кристо и Жан-Клод.

– Колко време ви беше необходимо, за да напишете книгата?

– Между идеята и реализацията на книгата минаха почти 4 години. За дълго време бях изоставила този проект по различни причини, свързани по-скоро с моето професионално развитие. В края на 2013 г. оставих журналистическата кариера и напуснах издателство „Мондадори“. Влязох в нова област – на финансите. В началото на 2015-а представих мой личен start-up, наречен BabyGuest. Главата ми беше на друго място, но винаги имах едно наум за Кристо. Щом чух за „Плаващи кейове“, реших, че вече нямам никакво извинение да не довърша нещо, което започнах преди години. На италиански се казва: Se Maometto non va alla montagna, la montagna va da Maometto (от итал. – Ако Мохамед не отиде на планината, планината отива при Мохамед). И така се случи с мен – Кристо се връща в Италия след повече от 40 години! Последното му произведение тук е било през 1974 г. в Рим – Porta Pinciana, The Wrapped Roman Wall (Опакованата римска стена).

Кристо и Зорница Кръчмарова

– Кристо не е лесен, какви бяха страховете ви, работейки над книгата?

– Не бих говорила за страх, а по-скоро за емоция, невероятна емоция да създам тази книга. Най-сетне правя нещо за себе си – за моето семейство, за най-близките ми. Този проект е свързан и с моите корени. Аз съм българка, която от много години е в Италия. Бях дете, когато дойдохме да живеем тук, но България си остава родината ми, към която ме влече…  Това е важно за мен що се отнася до книгата.

– През какви етапи минахте?

– Както споменах, първоначалната идея ми хрумна през лятото на 2012 г. В края на септември направих първото интервю и още същата година – в края на ноември, имах късмета да се запозная с Кристо. Този път пътувах до Ню Йорк отново по работа и благодарение на Стефан Явашев се свързах с Владимир Явашев – син на третия брат Анани Явашев и дясна ръка на Кристо. Казах му за какво става дума и той се съгласи да организира среща. Приеха ме в студиото-апартамент в Долен Манхатън – същия, в който Кристо твори още от 60-те години, когато с Жан-Клод се местят в Ню Йорк, изоставяйки Франция и Европа. Беше много интересна среща. Кристо ми каза, че имам прекрасен италиански акцент, което предполагам означаваше, че английският ми е ужасен… Разказах му за проекта. Той отвърна, че е интересен и ще съдейства. Два месеца по-късно Владимир ми изпрати списък с имена и адреси на хора, свързани с Кристо и Жан-Клод. Това беше огромна и ценна помощ. Беше много приятна среща, на която говорихме за семействата си, за връзката със Стефан и Ела, предстоящите проекти на Кристо Over The River (Над реката) в Колорадо и най-вече за „Мастаба“ в Абу Даби.

– С какво ви впечатли Кристо?

– Впечатли ме, че в даден момент казах „Кристо“ и той веднага ме коригира: „Кристо и Жан-Клод”.

– Кристо видя ли вече готовата книга?

– Подарих му я за рождения ден, на откриването на изложбата Catching The Landscape с фотографии на Wolfgang Volz, официалния фотограф на Кристо и Жан-Клод. Той също е сред героите в моята книга. Изложбата е подредена във Fondazione Arsenale, където ще бъде и представянето на книгата „Трансформации” на 18 юни – деня, в който се открива „Плаващи кейове“. Надявам се, че книгата ще му хареса.

Кристо работи по проекта „Плаващи кейове“.

– Кое беше най-сложната задача пред вас, работейки върху книгата?

– Най-сложното беше да реша какво точно искам да направя, кои хора да интервюирам, защо точно тях… Не всички имена са взети от оригиналния списък, който получих от Владимир Явашев. Направих и свои проучвания. Исках да има различни гледни точки към работата му с Жан-Клод. В книгата има много близки до двойката като Волфганг Фолц и Франк Селтънхайм, известен като „катерача” на Райхстага, който е в екипа на Кристо до ден-днешен, в нея е и Jérome Szeemann, син на Harald Szeemann, един от най-авторитетните изкуствоеведи в Европа. В същото време в книгата попадат и „случайни“ герои, които животът среща с Кристо и Жан-Клод. Тези срещи променят тези герои, бележат ги, трансформират ги. Това се случва с Адам Кауфман по времето на „Портите“ – техническият директор на Central Park Conservancy, неправителствена организация за подържането на Сентрал парк, който до онзи момент не е знаел кои са Кристо и Жан-Клод и изведнъж се оказва 20 часа на ден на строителния терен за проекта. Той признава, че това е най-емоционалният период в целия му професионален живот до момента. Или Тим O’Конър, който участва в два проекта като обикновен работник за Surrounded Islands (Заобиколените острови) и The Umbrellas (Чадърите). Тим се развълнува по време на нашия разговор… След толкова много години! Невероятно!

– Какво ви даде работата върху книгата?

– Работата върху книгата ми отвори очите. Благодарение на всички тези разкази открих един непознат свят. Знаех много за Кристо и Жан-Клод, но сега бих казала, че техният подход към изкуството и живота въобще е уникален. За тях няма трудност, която не може да бъде преодоляна. Където и да си и каквото и да правиш! И това, че винаги са плащали до стотинка за всичките си проекти, е един невероятен урок във времена, в които всичко има цена и всичко е на пазара. Тяхната свобода няма цена! Това е огромен урок за всички.

Кристо и Жан-Клод са рискували всичко за своите проекти. Всеки път са започвали отначало. Само „Плаващи кейове“ струва 15 000 долара. Най-скъпият проект е „Чадърите“ – 26 милиона долара.

– Какво ново разбрахте за Кристо?

– За мен той е невероятен артист и още по-невероятен човек. Всички хора, с които имах възможност да разговарям, са категорични: Кристо и Жан-Клод са постигнали всичко, благодарение на своя подход към другите. За тях всички са важни и отношението към тях е едно – от държавните глави до последния работник. Всеки ден, на всички строителни площадки, те са присъствали от сутрин до вечер. Непрекъснато. Имали са традиция: закуска за всички в 6 часа сутринта и после на работа. Рискували са всичко за своите проекти. Всеки път са започвали отначало. Само „Плаващи кейове“ струва 15 000 долара. Най-скъпият проект е „Чадърите“ – 26 милиона долара. На 13 юни Кристо навърши 81 години и въпреки това не спира да работи. Всеки ден. Той и Жан-Клод никога не са ходили на ваканция. Всичко в живота им винаги е било свързано с техните проекти.

– Най-големият урок, който получихте от общуването с Кристо?

– От него научих, че изкуството няма лимит, че е въображение, мечта. И няма значение какво мислят другите, известните, критиците… Кристо дълги години не е бил приет в официалните арт среди, за Жан-Клод пък да не говорим. Едва през 1994 г. двамата официализират своя артистичен тандем и двойния подпис на всичките си проекти. Полемиката е била навероятна, основният въпрос е бил: какво точно означава „артист”? Научих много за живота или по-точно получих конкретни примери за това какво означава да вярваш в нещо и да искаш да го постигнеш. И това не важи само за артистичните среди. Както казва Кристо: „Това е цената на свободата”.

Най-новата инсталация на Кристо ще бъде открита на 18 юни в италианското езеро Изео.