Кристо: Опаковах Райхстага заради Георги Димитров

За него опаковката е по-важна от съдържанието. През годините Христо Явашев-Кристо скри под полипропилен германския Райхстаг и парижкия Пон Ньоф. Отвори оранжеви „врати” в нюйоркския Сентръл парк. Разпъна 3100 чадъра в Калифорния и Япония. През 2009-а, след смъртта на неговата любима – французойката Жан-Клод, се очакваше да се оттегли.

Вместо това, на 79, той реши да реализира двата им последни проекта. Пред сп. „Интервю” Кристо разкрива детайли около суперамбициозните „Над реката” и „Мастаба”. Но също така разказва как е мил чинии след бягството си от България, защо се е сближил с коафьора на Бриджит Бардо и каква е връзката между неговото опаковане на Райхстага и процеса срещу Георги Димитров.

Кристо трябваше да открие мащабния проект „Над реката” през август. Но отложи поставянето на 10 километра алуминиеви панели над р. Арканзас, Колорадо, за да изпипа всеки детайл. Забавянето ще му излезе скъпо…

„Трябва да плащаме на американското правителство по $160 000 годишно, за да наемем 42 мили от река Арканзас. С подобни проекти научаваш, че всичко на този свят е нечия собственост. Когато правихме „Вратите” в Сентръл парк, преведохме $3 000 000 за три месеца на град Ню Йорк. По същия начин платихме за използването на Райхстага, на Пон Ньоф, на земята под „Чадърите”.

Плащаме, защото искаме контрол над създаденото. След като получихме правата за поставянето на „Вратите”, не разрешихме на куп холивудски продукции да снимат в Сентръл парк. Когато Павароти и Доминго пожелаха да използват опакования Райхстаг за фон за рециталите си, отново казахме „Не!”. Бяхме наели един километър около Райхстага, за да го контролираме.“

Освен „Над реката”, Явашев успоредно разработва „Мастаба“. Гигантската пресечена пирамида трябва да бъде издигната в пустинята край Абу Даби от 410 000 петролни варела и да се превърне в единствената постоянна творба на Кристо и Жан-Клод.

„За конструкцията сме наели най-добрите инженери в света. Те трябва да подредят стабилно „мозайка” от 410 000 варела. Самите варели ще се изработват във фабрика, издигната в пустинята до мястото на строежа. Ще бъдат боядисани в 10 цвята. Пигментът трябва да е много траен. Затова ще го прави най-големият химически концерн, германският BASF, който създава цветовете за Mercedes-Benz и BMW. „Мастаба” ще бъде най-скъпата скулптура в света. Вероятно ще излезе $350 млн, колкото би струвало издигането на Айфеловата кула днес. Ще представлява 150-метрова стълба към небето.”

Модел на пресечената пирамида „Мастаба”, която трябва да бъде издигната в пустинята на Абу Даби

Кариерата на Кристо също е стълба към небето. Роден в Габрово, още 5-годишен той показва талант на художник. Приет е в Художествената академия през 1953 г.

„Обучението там беше базирано на модела от 19 век. Трябваше да уча всичко – архитектура, живопис, скулптура, приложни изкуства. А след четвъртата година да специализирам. Бях четвърта година студент, когато избягах от онази комунистическа държава. Затова винаги казвам, че още не съм решил какъв съм.”

През септември 1956-а Кристо решава да замине при роднини в Прага, Чехословакия. Пътуването се оказва съдбовно.

„Пристигнах преди да започне революцията в съседна Унгария. Когато съветските танкове стъпиха в Будапеща, реших да тръгна към Виена. Превърнах се в политически бежанец. Не знаех друг език освен руски и български. Нямах нито близки, нито пари. Нищо. Във Виена работех какво ли не. Миех чинии. Почиствах автомобили. Препитавах се като портретист, имах дарба в изобразяването на деца и жени. Рисувах ги в домовете им. Така се запознах с мъжете им, много от тях офицери на ООН. Заминах за Женева, главната квартира на организацията за бежанците.”

Женева не е последната спирка. През март 1958-а се мести в Париж. И открива властта на фризьорите.

„Наех апартамент в Париж от коафьора на Бриджит Бардо. Той ми уреждаше да правя портрети на богати французойки. Веднъж ми се обади и каза: „За Коледа искам да нарисуваш Бардо”.

Правил съм много портрети на известни личности. Една от тях се оказа майката на Жан-Клод и така се запознахме. Вторият баща на Жан-Клод беше генерал с най-висок ранг и директор на Парижката политехника. Веднъж ме поканиха у тях на обяд и там срещнах Робърт Опенхаймер (американският физик, известен като „бащата на атомната бомба” – бел. ред.), когото таткото на Жан-Клод беше наел като професор във висшето инженерно училище.

Кристо прави първата си изложба с малки опаковани предмети в Берлин. Създава и барикада от варели в Париж. През 1964-а е поканен с групова изложба в Ню Йорк. Пребивава в града няколко месеца. По-късно се връща в него. Остава нелегално.

„Отидохме като туристи с Жан-Клод в Ню Йорк и след това „изчезнахме”, защото визите ни изтекоха. Наехме адвокат, за да ни уреди статут. Най-накрая взех зелена карта през 1967-а.”

През 70-те се прочува с работата си по Райхстага. Решението му да опакова сградата е изключително лично. Свързано е едновременно с Георги Димитров, Студената война и бягството му от България.

„Ще ви кажа причината да опаковам Райхстага. Роден съм в България, в малко планинско градче. Живях там през ужасните комунистически времена… Впоследствие бях политически бежанец 17 години. Нямах нито гражданство, нито националност. Когато обаче бягаш от нещо, ти продължаваш да си свързан за него. Затова имах силно желание да направя проект, повлиян от източно-западните отношения по време на Студената война. Мястото, където тези отношения се пресичаха, беше Берлин. Защото след Втората световна градът е бил разделен на четири окупационни зони – британска, френска, американска и съветска. Единствената сграда под общата им юрисдикция е бил Райхстагът. Затова го избрах за моя проект.

Освен това, по-рано през 1933 г. Райхстага е бил подпален. Хитлер е преследвал много хора от левицата във връзка с престъплението. И кой е главният обвиняем? Български комунист! Е, ако бях роден в Небраска, Райхстага нямаше да означава нищо за мен.“

Поглед отвисоко към опакования Райхстаг в Берлин

Кристо и Жан Клод развиват идеята за опаковането на Райхстага от 1971-а. Разрешение за акцията обаче им е отказано три пъти – през 1977, 1981 и 1987 г. Канцлерът Хелмут Кол е твърдо против, защото Райхстагът се води притежание на германската нация, т.е. на около 80 млн. души.

„Кол превърна процеса по получаването на разрешение в 70-минутен дебат през 1991 г. Не мисля, че е имало друго произведение на изкуството, избрано чрез парламентарен диспут. При вота обаче разбихме Канцлера. И така творбата влезе в политическата история.”

Въпреки че успява да прокара много проекти през политическите „иглени уши”, тандемът има 37 нереализирани идеи. Един от тях е опаковането на монумента на Христофор Колумб в Барселона.

„Опитахме се да преговаряме с кмета на града през 1976 и 1977 г. Той обаче каза: „Не!”. И беше убит, но не от нас. Следващият градоначалник също ни отряза през 1979 г. През 1984 г. поредният, много популярен кмет Паскал Марагал, ни изпрати телеграма: „Кристо, Жан-Клод, моля ви, елате да опаковате монумента!”. А ние му отговорихме: „Вече не искаме!”.

Въпреки че Жан Клод почина от 2009 г., Кристо продължава да говори за нея в сегашно време. Твърди, че двамата са свързани в изкуството. Докато тя беше жива, винаги пътуваха в различни самолети. За да може проектът им да оцелее, дори ако някой от тях загине.

„Проектите ни са приключение. Вълнуващи и безразсъдни. Ирационални и безполезни. Но ние обичаме да ги правим заради себе си. Ако някой ги хареса, това е само бонус. Разберете, работата не е в резултатите. Пътешествието е самата работа. След като живях в комунистическа страна, потиснат от ужасната липса на свобода, да работя вероятно е най-голямата свобода, която мога да имам.”

Модел на пресечената пирамида „Мастаба”, която трябва да бъде издигната в пустинята на Абу Даби

Поглед отвисоко към опакования Райхстаг в Берлин.
Кристо до „пипнат” от него фолксваген, 1963 г.
В градината на римската вила Боргезе през 60-те.
Кристо и Жан-Клод върху скалистите брегове на Австралия, 1969-а.