Кристо в последното си интервю: Никой, освен мен и приятелите ми, няма нужда от проектите ми

„Аз съм творец, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и абсолютно свободен“, казва Кристо в интервю пред Си Ен Ен дни, преди да си отиде. Христо Явашев – Кристо почина на 31 май, разговорът е проведен на 11 май и излиза десетина дни по-късно в сайта на медията.

Журналистът Никълъс Глас намира Кристо в дома му в Ню Йорк – индустриална пететажна сграда в „SoHo“, където е разположено и студиото му. Интервюто е проведено с видеовръзка и въпреки че артистът изглежда жизнен, очевидно е, че има проблеми със здравето.

Виждаме Кристо в момент, в който е изгубил свободата си, която толкова много обича и при всеки повод изтъква като водеща ценност в живота и изкуството си – той, както и останалият свят, е под карантината заради коронавируса. От началото ѝ той не е излизал от дома си и „никой не е идвал“ при него.

„Невидимият враг може да дойде по всяко време“, отбелязва той.

Кристо щеше да навърши 85 през юни. До 2009-а всичките си проекти той осъществяваше с Жан-Клод – спътницата му в живота и партньор в изкуството. И след смъртта ѝ той продължава да говори за „ние“ – все пак прекарват 50 години заедно, отбелязва Никълъс Глас.

Двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г. Как са празнували общия си рожден ден?

„Тя беше много странна жена – усмихва се Кристо. – Никога нищо не празнуваше. Радикална. Не беше сантиментална. Не помня някога да сме празнували рождения си ден.“

Определя я още като „забележителен критик, много умна и добра в разрешаването на проблеми“.

В последните си дни Кристо отново работи, приготвя се за опаковането на Тримуфалната арка в Париж. Платът ще бъде сребристосин, въжето – червено. Проектът претърпя две отлагания – първия път заради гнездещи керкенези в монумента, вторият – заради коронавируса. Но кончината на артиста няма да спре реализацията на проекта и Триумфалната арка ще блесне в нова светлина през 2021 г. – 59 години след раждането на идеята.

Опаковането на исторически монументи в цветен плат е нещото, което носи известност на двойката, пише Ник Глас. През 1985 г. това е средновековният Пон Ньоф, най-старият мост на Сена в Париж, който покриват със златист плат. Десет години по-късно е опакован и Райхстагът в Берлин. Журналистът е свидетел на осъществяването на проекта по онова време и казва, че Кристо и Жан-Клод са „неразделни като Батман и Робин“, били са „забавни и непретенциозни“, а творбата – „създадена за удоволствие на тълпата“.

Двойката работи с плат не само за да опакова. През 1991 г. правят „Чадърите“ едновременно край Лос Анджелис и Токио. В началото на 80-те ограждат няколко островчета край Маями с „фламингово розово“. През 2005 г. оранжеви завеси, танцуващи на вятъра, водят посетителите по алеите на Сентрал парк в Ню Йорк.

„Никой няма нужда от моите проекти – казва той, почти с весел тон. – Светът може да живее без тях. Но аз имам нужда от тях, както и приятелите ми.“

Амбициозните произведения отнемат години, за да бъдат осъществени, но далеч не всички концепции стигат до реализация. Към днешна дата 23 проекта на открито са се случили, 47 – не. Историята винаги е една и съща.

„Хиляди хора се опитват да ни спрат, хиляди хора се опитват да ни помогнат“, казва Кристо и дава за пример опаковането на Райхстага и „Портите“ в Ню Йорк, които три пъти са били отказани.

Артистът отдавна е наясно с аргументите на критиците си, но знае и че това, което създава, е красиво.

„Изпитваш невероятна радост, свобода. Това не може да се купи – споделя Кристо. – Не може да бъде комерсиализирано, притежавано. Незабравимо е.“

Разговорът продължава за най-новия проект, който артистът твърди, че не може да повярва, че ще предстои да се случи. С позволение се сдобил сравнително лесно и бързо.

Осем френски и германски компании ще работят по изработването на материалите и по монтажа им. В проекта ще се включат и група алпинисти с опит в построяването на ветрогенератори. Пред камерата Кристо показва малко парче от плата – сребрист от едната страна и син от другата, променя цвета си според светлината. Неговите очаквания обаче се свързват не толкова с опаковането, колкото с пространството под арката, където платът ще се вее на вятъра „като живо същество“.

Всичко започва с покана за изложба от парижкия център „Помпиду“. От там му обясняват, че обикновено художниците предпочитат да използват пространството отпред, но Кристо веднага заявява, че няма да направи нищо друго в Париж, освен да опакова Арката. Само за една година и с помощта на френския президент Еманюел Макрон, който след смъртта му в специално изявление го нарече „поет на пространството“, артистът се сдобива с всички разрешителни.

Вижте още: ЕМАНЮЕЛ МАКРОН ЗА КРИСТО: ПОЕТ НА ПРОСТРАНСТВОТО С ГРАНДИОЗНИ ВИДЕНИЯ

Както всичките творби на Кристо и Жан-Клод, и тази ще остане пред публика само 16 дни. Това никога не е притеснявало Кристо – той дори казва, че е „малко облекчен“. По негови изчисления проектът ще струва 13 млн. евро, които, както обикновено, ще дойдат от собствения му джоб. Скиците и рисунките за опаковането на Арката вече са разпродадени.

Ако трябва да нареди този проект в класация с останалите си произведения, на кое място би го поставил, пита го журналистът.

„Не обичам да правя класации. Разбира се, Триумфалната арка ще се случи в края на живота ми, ако съм все още жив да я видя“, отговаря той с усмивка.

Проектът трябва да бъде разглеждан като „свързващата верига на 85-годишния му живот“.

Ако зависеше от Кристо, опаковането на Триумфалната арка няма да бъде последният му проект. Той мечтаеше да осъществи друга своя дългогодишна мечта – издигането на мастаба от варели в пустинята на Обединените арабски емирства.

Цялото интервю на Кристо пред Си Ен Ен