Критиката: „Дюн“ е за публиката, останала след „Троновете“

ВНИМАНИЕ! Текстът разкрива част от сюжета на филма.

„Дюн“, новата адаптация на едноименния роман от 1965 г. на Франк Хърбърт, разбуни духовете след световната си премиера през уикенда. Филмът на Дени Вилньов бе показан извън конкурсната програма на кинофестивала във Венеция (1 – 11 септември). Епосът, чието заснемане генерира интерес вече близо две години, ще тръгне на голям екран в близките дни в редица държави, а в България на 22 октомври.

Появиха се първите отзиви на критиците, присъствали на премиерата във Венеция. Специалистите се разделиха на две в мненията си – едните възторжено дадоха пет звезди на продукцията, други я отхвърлиха като „скучна“. Някои не устояха на изкушението да сравнят „Дюн“ с образците в жанра „Властелинът на пръстените“ и „Игра на тронове“.

„Дюн“ следва сюжета на романа. Тимоти Шаламе влиза в ролята на Пол Атреидски, архетипния герой, който не е сигурен в силните си страни и поставя под съмнение възложената му трудна задача. Баща му дук Лето (Оскар Айзък) – глава на династията Атреиди – получава контрола над планетата Аракис, позната още като Дюн. Мястото е специално – на него се добива „подправката“, която има силата да удължава живота и да осигурява светлинна скорост на космическите превозни средства. Но макар планетата да изглежда пустинна и безлюдна на пръв поглед, съвсем не е така – Аракис е дом на гигантски червеи, които излизат от пясъчните дюни без предупреждение. Там живеят и т. нар. свободни хора, системно подлагани на тормоз и репресии от страна на онези, които искат да добиват подправката.

Тимоти Шаламе и Дени Вилньов на премиерата на филма във Венеция на 3 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

За да бъде още по-ясна връзката между галактическата история и човешката на Земята, Вилньов е решил да облече местните жени на Аракис в хиджаби и да представи дука и сина му Пол като колониалисти, отбелязва Би Би Си. Властта на Атреидите обаче няма да бъде безропотно приета от местните, особено от онези, които досега са се разпореждали в Аракис. Пристигането на Пол и роднините му неизбежно носи със себе си много смърт.

В актьорския състав на междузвездния филм се е побрало цяло съзвездие актьори – Зендая, Стелан Скарсгард, Джейсън Момоа, Хавиер Бардем, Ребека Фъргюсън и „лошите момчета“ на „Марвел“ Дейв Батиста и Джош Бролин.

Ребека Фъргюсън на премиерата на 3 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пет звезди дава на филма Зан Брукс от „Гардиън“:

„Мили боже, какъв филм! „Дюн“ ни напомня какъв би могъл да бъде холивудският блокбъстър – пише той. – Този бавно развиващ се космически опус съчетава артхаус и комерсиалното кино, за да създаде епично произведение с извънземен блясък. С ясното послание, изписвано отново и отново в пясъка, Дени Вилньов ни казва, че скъпоструващите спектакли не е нужно да са тъпи или пренаситени с екшън, че е възможно да има и тихи пасажи насред експлозиите“.

В „Индипендънт“, където продукцията също получава пет звезди, определят „Дюн“ като филма, с който днешната епоха отговаря на „Властелинът на пръстените“.

„Филмът на Дени Вилньов притежава такава буквална и емоционална мощ, че напълно завладява сетивата – пише Кларис Лофри и споделя една единствена критика, че няма достатъчно актьори от Близкия Изток и Северна Африка, които да играят ролите на свободните хора. – Това е много малка, но забележима пукнатина в цялостната картина на „Дюн“ – творба, която иначе е от такава притеснителна величина, че чак е трудно да се повярва, че изобщо съществува.“

Филмът получава пет звезди и от „Телеграф“, според които с бюджета си от 165 млн. долара „Дюн“ ще бъде погълнат от всички зрители, които „Игра на тронове“ остави след себе си.

Зендая е в ролята на Чани от Аракис. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Дъ Таймс“ дава само две звезди с аргумента, че на екранизацията ѝ липсва драма и като цяло филмът е „леко скучен“. Визуалните ефекти обаче са „изумителни“. Подобно е мнението и на Оуен Глайбърман от „Варайъти“, който пише, че „Дюн“ донякъде е „зашеметяващ и поглъщащ“:

„Да, има някои сполучливи метафори за Близкия Изток (Аракис е Ирак, подправката е нефт и т. н.) и добре изпипани визуални ефекти. Но като разказ, сюжетът е муден. Като филм, „Дюн“ се проваля“.

Светът на „Дюн“ е известен с това, че унищожава всеки, дръзнал да го опитоми – екранизацията на романа на Хърбърт е взела няколко популярни жертви от 60-те насам, отбелязва още Брукс в „Гардиън“. За пример той дава опита на Алехандро Ходоровски, който подобно на „Дюн“ на Вилньов залага на високобюджетна компилация от актьорския талант на Салвадор Дали, Орсън Уелс, Мик Джагър и др. и музиката на „Пинк Флойд“. Проектът, макар и мащабен по своя замисъл, не среща одобрение в Холивуд в годините, в които „Междузвездни войни“ все още не е фактор в индустрията. През 1984 г. с нелеката задача се заема Дейвид Линч, но неговата екранизация остава в историята на киното като един от най-грандиозните провали.

Въпреки немалкото ласкави отзиви, за Вилньов е рано да се радва – неговият „Дюн“ покрива едва половината от сюжета на Хърбърт, а и тепърва предстои да се разбере как заглавието ще се справи в боксофиса. Провали ли се, режисьорът може и да не стигне до заснемането на втората част.