Критиката за албума на Джеф Бек с Джони Деп: Опиянение и самозаблуда

Унищожителни отзиви за „18“, най-слаби са песните, създадени от актьора, смятат специалистите (видео)

Джони Деп на концерт с Джеф Бек в Хелзинки, юни 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Критиката за албума на Джеф Бек с Джони Деп: Опиянение и самозаблуда

Джони Деп на концерт с Джеф Бек в Хелзинки, юни 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нов албум на Джеф Бек обикновено би излязъл, без да провокира шум, но най-новият му запис предизвика интерес в среди, които обикновено не се интересуват от неговата музика – заради участието на Джони Деп в него. Едва месец, след като актьорът спечели делото срещу бившата си съпруга Амбър Хърд, излезе албумът „18“ с авторски песни на Деп и кавъри на популярни песни на „Велвет Ъндърграунд“, Марвен Гей и други.

Изкуството може и трябва да се възприема отделно от твореца, отбелязва Майкъл Хан в ревю за „Гардиън“, където дава на албума 2 от 5 звезди. Но в този случай за мнозина ще бъде трудно – съвсем доскоро Деп и Хърд спориха в съда кой кого е оклеветил, а по-рано британският Върховен съд отсъди в полза на Хърд и общественото мнение за двамата актьори е полярно.

Важно е да се отбележи, че „18“ се планира от три години, така че Бек няма как да бъде обвинен, че се възползва от подновената слава на Джони Деп. Но дори магнетичното присъствие на Деп няма силата да помогне на този албум, смята критикът на „Гардиън“ – и докато солата на Бек с китарата са проникновени, слушателите ще чуят „приятни, но напълно ненужни версии на „Midnight Walker“ на Дейви Спилейн и „Caroline, No“ на „Бийч Бойс“ – като че ли „специално направена от монтирани звуци на чайки, кръжащи над скали“.

„Има и няколко песни, които очевидно са предназначени за образа на Деп и собственото му възприятие, включително две, които той сам е написал. Тези две – не е изненадващо, като се има предвид качеството на другите композиции – са най-слабите музикално, макар и текстът им да разкрива най-много“, допълва още Майкъл Хан.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Sad Motherfuckin’ Parade“ например е „детинска, глупава и просто не особено добра“, другата –  „This Is a Song for Miss Hedy Lamarr“ е по-добра в музикален аспект. Личността на актрисата и всестранно развит талант Хеди Ламар е използвана като шифър за Деп – неразбрана, използвана от доскоро близките ѝ хора…

„Естествено, Ламар се оттегли от публичната сцена, вместо да опитва да направи албум, за да си върне симпатиите на публиката“, заключава критикът и обобщава: „18“ е странен и неравен албум и щеше да бъде странен и неравен, дори ако Деп не беше доближавал съдебната зала в живота си“.

Същото е мнението и на Марк Бомонт в „Индипендънт“, който дава 2 от 5 звезди на записа.

„Трудно е човек да си представи нивото на опиянение и самозаблуда, коeто е било необходимо, за да се стигне до убеждението, че този слаб албум е подходящото голямо и шумно завръщане. Трудно е да се намери друга причина за съществуването му, освен елементарно холивудско самопотупване по рамото.“

Повечето кавъри са лоши, но положението става по-зле, когато в тях се намеси и гласът на Деп със своя „колеблив, бездушен фалцет“, смята критикът. Все пак има и някои попадения, смята той, като меланхоличната версия на „Let it Be Me“, която е „истински емоционална“, и „приличната“ „Isolation“ на Джон Ленън.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах