Критиката за Ейдриън Броуди като художник: Ужасяващо

Няколко месеца, след като триумфира с „Оскар“ за най-добър актьор, Ейдриън Броуди пое в нова артистична посока и представи изложбата си „Направено в Америка“ (Made in America). Експозицията с негови творби е представена в Eden Gallery в Ню Йорк, но за разлика от актьора Броуди, художникът Броуди далеч не заслужава такова внимание, пише „АртНюз“.

„Направено в Америка“ е „коментар върху болезнения опит от пребиваването в тази нация“, изтъква Алекс Грийнбергер в отзив за изданието, в който определя творчеството на Броуди като „ужасяващо“. В повечето произведения отчетливо се разпознават икони на американската попкултура – Доналд Дък, Мики Маус, Маги Симпсън… Броуди ги изобразява с боя и колажни материали, включително вестникарски статии, реклами и етикети на продукти.

Ейдриън Броуди, „Стига игрички“, 2023 г. Снимка: Eden Gallery

Експозицията в Ню Йорк е открита само няколко седмици, след като Броуди припомни за себе си като художник в Кан – негово платно с Мерилин Монро се продаде на търг за 425 хил. долара по време на гала събитие на фондацията amfAR.

В изложбата му в САЩ тонът на творбите е подобен и е очевидно, че Броуди иска да пренесе в съвремието техники и елементи, познати от попарта на 60-те. Сред работите е и друг прочит на Монро, репродукция на „Shot Sage Marilyn Monroe“ (1964) на Анди Уорхол. До портрета на актрисата се чете XANAX – препратка към лекарство за тревожност и депресивни състояния, което получава патент в САЩ 14 години, след като Монро умира от свръхдоза с барбитурати. Монро е изобразена на още няколко творби на Броуди.

Опитите на Броуди в това изкуство получават „незаслужено внимание“, твърди „АртНюз“.

„Картините на Монро от Уорхол са великолепни – една в Музея за модерно изкуство на няколко преки от изложбата на Броуди, я изобразява в поле от златно – пише изданието в критичния си отзив. – От друга страна, творбите с Монро на Броуди са по-скоро грозни: повръхността е разкъсана, сякаш някой е драл по платното. Докато Монро на Уорхол изглежда пищна, тази на Броуди е евтина, осквернена. Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че много от принтовете на Броуди са пикселизирани и с ниско качество. Изглеждат сякаш са били некачествено отпечатани от интернет, а не са били заимствани от обкръжението му. В тематично отношение творбите не са много по-добри. Изображенията на анимационни герои са фини като чук, без да се опитват да добавят какъвто и да е нюанс към коментара му за американския характер.“

Ейдриън Броуди, „Опитна мишка“, 2024 г. Снимка: Eden Gallery

Озадачаващ е и краят на изложбата на Броуди – при напускане на изложбената зала за посетителите има купчинка с дъвки, свободни за консумация. Посетителите са поканени да сдъвчат дъвката, след което да я залепят към една от картините на Броуди, изобразяваща думата „НАСИЛИЕ“.

„Оставете своя отпечатък – разхвърлян, интуитивен и анонимен“, призовава текст на стената.

С „фалшиво наивната си естетика и посредствената си техника“, творбите на Броуди повдигат въпроса защо все още говорим за тях, пита критикът Алекс Грийнбергер:

„Простият отговор е, че когато известна личност покаже своето изкуство, това обикновено се счита за достатъчно значимо като новина (вижте също: Хънтър Байдън, Джордж У. Буш, Джим Кери, Луси Лиу и други). Но също така изглежда не е съвпадение, че въпросното изкуство често е доста некачествено. Славата обикновено придава определена ореол на хората и феновете винаги ще я последват. Ако тези картини бяха дело на почти всеки друг, никой нямаше да им обърне внимание“.

Ейдриън Броуди, „Крал сред кралете“, 2020 г. Снимка: Eden Gallery