Критиката за „Матрицата: Възкресения“: Червеното хапче действа като приспивателно

Усещането от четвъртия филм е за ехо, не за дежа вю

Една от най-хубавите черти на „Матрицата: Възкресения“ е носталгичната среща между Нео (Киану Рийвс) и Тринити (Кари-Ан Мос). Снимка: „Уорнър Брос“ - Критиката за „Матрицата: Възкресения“: Червеното хапче действа като приспивателно

Една от най-хубавите черти на „Матрицата: Възкресения“ е носталгичната среща между Нео (Киану Рийвс) и Тринити (Кари-Ан Мос). Снимка: „Уорнър Брос“

Почти 20 години след като зрителите за последно скочиха в заешката дупка и се озоваха в объркана и опасна паралелна реалност, „Матрицата: Възкресения“ вече е на големия екран, коледен подарък за феновете на трилогията. Нео и Тринити се завръщат, но докато някои ги приветстваха с ентусиазъм, други отбелязаха, че продължението е ненужно, бледа сянка на оригинала, чиято единствена цел е да провери има ли още приходи от това заглавие.

Режисьор на „Възкресения“ е Лана Уашовски, която този път работи без сестра си Лили. Трилогията от началото на века те заснеха заедно – през 1999 г. в „Матрицата“ видяхме за пръв път Киану Рийвс като Нео, който подозира, че живее в симулиран свят. Да прозре истината му помага Тринити (Кари-Ан Мос), която води Нео при Морфей (Лорънс Фишбърн). Срещата им дава на киното една от най-запомнящите се сцени, която по-късно става устойчива фраза в попкултурата – изборът между синьото и червеното хапче. Първото ще позволи на героя да се завърне в монотонното си квази съществуване, а второ ще му разкрие безвъзвратно истинската реалност. Нео избира червеното и разбира, че всички хора съществуват в дигитално фабрикуван, илюзорен свят, в който човешките тела, поставени в изкуствена кома, са енергиен източник в гигантски ферми, управлявани от всемогъщи машини.

През 2003 г. следват двете продължения „Презареждане“ и „Революции“, които не успяват да достигнат успеха на първия филм.

Във „Възкресения“ Нео вече е мъж на средна възраст, страда от депресия и се е върнал към обикновеното си име Томас Андерсън. 18 години по-късно той е успешен програмист на игри, но преминава през период на бърнаут. От време на време в живота му се появяват следи от алтернативната реалност, позната на зрителите – с него се свързва нов правителствен служител (Яхия Абдул-Матийн II), който вече е заел мястото на Морфей. Има и нов злодей – милиардерът Смит (Джонатан Гроф), който изглежда е вдъхновен от агент Смит на Хюго Уийвинг в трилогията.  Междувременно Андерсън се среща всеки ден с любовта на живота си Тринити, която обаче очевидно не помни, а психологът му (Нийл Патрик Харис) го убеждава със сини хапчета, че алтернативната реалност е измислица на подсъзнанието му. Бавно нишката започва да се разплита.

Филмът тръгна по българските и световните кина на 22 декември, но не оправда очакванията на мнозина. Почти седмица след премиерата си „Възкресения“ има 65% одобрение от критиците и 63% от публиката – за сравнение първият филм „Матрицата“ има одобрение 88% от експертите и 85% от зрителите.

Толкова години след „Революции“, камъкът бе отместен, само за да стане ясно, че в гробницата все още лежи трупа на франчайза, пише Питър Брадшоу в „Гардиън“ и дава 2 от 5 звезди.

„Това е тромав филм, който не предлага друга причина за съществуването си, освен да изкопчи за четвърти път приходи от феновете на „Матрицата“ – пише той. – Зрителите може и да са привлечени от новото съдържание, но няма нищо, което дори да се доближава до спиращата дъха сцена с куршумите, която направи първия филм толкова популярен.“

Критикът изтъква и някои плюсове – участието на Мос, но е „срамота, че не са ѝ дали нищо интересно за правене“. Вероятно Уашовски се надява този филм да даде начало на нова поредица, но в нея просто няма да има никаква творческа енергия, обобщава той.

В началото „Възкресения“ обелва слой след слой и това е странно по забавен начин, има редица остроумни препратки към оригиналните филми, които ще зарадват всички в киното. Но след това започва сюжетът, пише Алекс Годфри в „Емпайър“ и дава 3 от 5 звезди на продукцията.

„Филмът страда от криза на идентичността, люлее се от върховното забавление към странната баналност – казва той. – Това е хлъзгав миш-маш, развлечение в по-голямата част от времето, но в крайна сметка малко повърхностен.“

„Възкресения“ предлага на зрителя да избере червеното хапче, но по-скоро действа като приспивателно, отбелязва Брайън Лаури в Си Ен Ен.

„Объркан в най-добрия случай, филмът е просто сложен, поредица от светещи нули и единици, на които сметките им не излизат.“

Един от най-големите проблеми е, че „Възкресения“ така и не обяснява как наративът стигна от трилогията до продължението си. Притеснението от спойлери е разбираемо при такива дългоочаквани продукции, особено от голям холивудски мащаб, но тук то не е оправдано – поради простата причина, че няма кой знае какви сюжетни обрати за разкриване, посочва критикът.

Сред най-ценните елементи на филма са емоциите, които някои сцени успяват да провокират у зрителя, както и носталгичната среща на Рийвс и Мос на екрана, пише „Ролинг Стоун“. В предимно позитивното ревю изданието изтъква, че преобладаващото усещане след „Възкресения“ е за ехо, а не за дежа вю.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах