Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Критиката за новата „Уестсайдска история“: Поправя расовата несправедливост в оригинала

Адаптацията на Спилбърг се придържа към мюзикъла от 1957-а, като леко го надгражда, твърдят специалистите

„Този нов прочит на материала е по-стегнат и чувствен, балансира мелодрамата на предшественика си, но добавя толкова много блясък, че оставя усещането за изключително модерна провокация“, пише Ричард Лоусън във „Венити Феър“. - Критиката за новата „Уестсайдска история“: Поправя расовата несправедливост в оригинала

„Този нов прочит на материала е по-стегнат и чувствен, балансира мелодрамата на предшественика си, но добавя толкова много блясък, че оставя усещането за изключително модерна провокация“, пише Ричард Лоусън във „Венити Феър“.

„Уестсайдска история“ предстои да заживее нов живот – на 10 декември в българските кина тръгва дългоочакваният филм на Стивън Спилбърг. Продукцията, адаптацията на режисьора на популярния едноименен мюзикъл, ще припомни любовната история на Тони и Мария.

Сюжетът не се различава от мюзикъла на Артър Лорентс, Ленърд Бърнстейн и Стивън Зондхайм от 1957 г., който е вдъхновен от класическата романтична трагедия „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир. Мнозина американци и до днес считат „Уестсайдска история“ за най-добрия мюзикъл на всички времена.

В основата на историята са младите влюбени Мария и Тони, представители на две враждуващи банди – „Ракетите“ и „Акулите“. Съперничеството им е за надмощие на Горен Уест Сайд в Ню Йорк от 50-те. И докато стълкновенията между двете банди ескалират с всеки изминал ден, любовта между Тони и Мария разцъфтява.

В ролите са Рейчъл Зеглър (Мария), Ансел Елгорт (Тони), Ариана ДеБос (Анита), Ана Изабел, Кори Стол, Брайън д‘Аарси Джеймс, Къртис Кук, Дейвид Алварес и Рита Морено, която печели „Оскар“ за ролята на Анита в оригиналния филм от 1961 г. В новата версия на филма тя е в ролята на Валентина, собственик на магазина, в който работи Тони.

Сценарист на филма е Тони Къшнър, носител на „Пулицър“. Хореографията е дело на носителя на „Тони“ Джъстин Пек, а музиката на Ленърд Бърнстейн е изпълнена от Нюйоркския симфоничен оркестър, дирижиран от Майкъл Нюман и Густаво Дудамел.

„Исках да режисирам мюзикъл, защото знам, че нито мога да пея, нито да танцувам – разказва Спилбърг в интервю за Би Би Си. – Това е невероятен начин за мен да се хвърля в жанр, в който никога няма да мога физически да участвам.

Оригиналната филмова адаптация на бродуейския мюзикъл от 1961 г. постига огромен успех и печели 10 награди „Оскар“. Но си навлича и много критики, заради „избелването“ на персонажите – в образите на латиносите са бели актьори. Затова Спилбърг търси начин за „по-автентично изобразяване“ на Акулите.

„Първото нещо, което казах на екипа, беше, че момчетата и момичетата, всички актьори от Акулите, трябва да идват от латиноамериканската общност“, казва той.

Въпреки че остават още доста дни до премиерата на филма, редица критици и филмови специалисти по света вече са имали възможност да го гледат и излязоха с ревюта. Отзивите са почти изцяло позитивни, рядко срещан феномен за нов филм по легендарен оригинал.

„Този нов прочит на материала е по-стегнат и чувствен, балансира мелодрамата на предшественика си, но добавя толкова много блясък, че оставя усещането за изключително модерна провокация – пише Ричард Лоусън във „Венити Феър“. – Спилбърг и Къшнър все пак отдават почит на оригиналния текст и начина, по който неговите създатели е трябвало да подхождат внимателно към това, което казват. Но Къшнър е наясно с несправедливостта в расовата динамика в оригиналния текст и прави достоен опит да поправи това.

Спилбърг се е справил чудесно с кастинга, особено на двете главни роли, пише Оуен Глайбърмен във „Варайъти“ .

„Филмът е точно толкова съвременен, колкото е необходимо, тъй като обръща повече внимание на расовата враждебност между двете групи – пише той. – „Уестсайдска история“ е вълнуващо шоу, но ми се ще да имаше една финална сцена, която наистина да избухне във висините, вместо да гори слабо.“

Във време, в което историята на Батман се преразглежда на всеки две години и дори „Космически забивки“ има продължение, е добре да се знае, че все пак някои неща са свещени – като „Уестсайдска история“, отбелязва Леа Грийнблат в „Ентъртейнмънт Уийкли“. Освен че са били достатъчно разумни да се придържат към оригиналната музика на Бърнстейн, Спилбърг и Тони Къшнър са се справили много добре, надграждайки историята с няколко чудесни елементи.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах