Критиката за новия филм на Мартин Скорсезе: Класика от старата школа

Най-амбициозният филм на Мартин Скорсезе досега веднага се нарежда сред американските класики, смята критиката за „Убийците на цветната луна“ (Killers of The Flower Moon). Премиерата на филма бе в събота, 20 май, като част от програмата на филмовия фестивал в Кан и бе посрещната от публиката с 9-минутни аплодисменти. Преди това екзалтираните зрители очакваха на червения килим Робърт Де Ниро, Леонардо Ди Каприо и изгряващата звезда Лили Гладстоун.

Оправдано бе топлото посрещане за Скорсезе на фестивалната територия – режисьорът се завърна в афиша на Кан със 72-ия си филм за пръв път от 1985 г. След дългогодишни спорове с няколко холивудски студиа и затруднения във финансирането, проектът е поет от „Епъл“, които са дали на режисьора творческата свобода да разгърне историята в три часа и половина филмово време и финансовата свобода на бюджет от 200 млн. долара.

„Убийците на цветната луна“ се основава на исторически факти и разказва ужасяващата история зад мистериозните масови убийства, обхванали Оклахома през 20-те години. Във фокуса на разказа е местното индианско племе осейдж, прогонено от наследствените си земи от американското правителство и заселено в неплодородна пустош в Оклахома. Оказва се обаче, че под праха на твърдата земя има огромни залежи на нефт и откриването им бързо превръща осейджите в най-богатите хора на глава от населението в Америка. Скорсезе щедро демонстрира точно този факт и в една от сцените е показан градът Феърфакс – докато индианците се разхождат наоколо в скъпи дрехи и се развличат с голф, новодошлите светлокожи просят работа.

Историята на успеха на осейджите прави рязък завой, когато 60-ина души са внезапно покосени или от куршум, или от мистериозно отключена болест и други злощастия. Парите от нефта бързо потичат към белите мъже, уредили си място в семействата на индианците с бракове и измами. Години по-късно ФБР разкрива, че зад мащабната конспирация всъщност стои един находчив гангстер – Уилям Хейл, въплътен във филма от Де Ниро. Манипулативният инвеститор, който „просто иска да помогне на приятелите си“ и в замяна е наричан Краля, работи с опортюнистичния си племенник Ърнест (Ди Каприо). Тъкмо завърнал се от фронта на Първата световна война, той не крие, че обожава да харчи, но не обича да работи. Романтичната му афера с индианката Моли (Лили Гладстоун) е добре дошла за Хейл и макар и двойката да изглежда истински щастлива, сестрите на Моли започват да умират една по една, а нейният диабет се влошава…

„Убийците на цветната луна“ успя да предизвика дебат, подобен на този, възникнал покрай „Ирландецът“. Заради дължината му от 206 минути някои се запитаха дали форматът за голям екран е добре подбран и дали нямаше да е по-уместно продукцията да бъде представена като минисериал. Едни критици изтъкват продължителността като плюс, други като недостатък.

„Убийците на цветната луна“ е красива, старателно проучена уестърн драма, в която изглежда не са пестени средства за костюми, ретро коли и реконструкции на погранични градове – пише Никълъс Барбър в Би Би Си. – Изпъстрен със забавни разговори, внезапни убийства и с онези режисьорски прозрения, които може да получите само от Скорсезе. Но филмът е бавен, криволичещ и епизодичен – по-скоро мини-сериал, отколкото епичен филм – и това отчасти се дължи на решението на Скорсезе да се съсредоточи върху героите на Де Ниро и Ди Каприо.“

Ърнест е протагонистът, пише Барбър, но същевременно е марионетка на чичо си и убива по поръчка. Не може да се твърди обаче, че Скорсезе иска да говори за морални дилеми – Ърнест не вижда противоречие в това да обича жена си и междувременно да урежда смъртта на сестрите ѝ, допълва той. Не става дума и за разложението на човешката природа в условия на капитализъм – Ърнест вече е непоправим мошеник, когато пристига в резервата на осейджите.

Това е най-пълнокръвният филм на Скорсезе от близо 30 години, пише Зан Брукс в „Гардиън“. Ди Каприо, Гладстоун и Де Ниро са инструменти в могъщ оркестър, в който с по-малки роли участват още Джеси Племънс, Брендан Фрейзър и Джон Литгоу.

„С монументалната си дължина от 206 минути „Убийците на цветната луна“ се развива със спокойна скорост, но знае къде отива и нито секунда не е излишна – пише критикът и дава 5/5 звезди. – Филмът е заплетен, демонстрира старата школа, незабавно става американска класика; почти Стайнбеков във вниманието към детайла и в своя сдържан, праведен гняв. Очевидно е, че нито един персонаж не вижда себе си като чудовище. Дори онези, които си играят на Господ, твърдят, че го правят от любов.“

С криволиченето между различните дяволски измами на Хейл и Ърнест „Убийците на цветната луна“ е „шокиращ, понякога болезнено тъжен, истинско крими, чиито смразяващи кръвта детайли понякога оставят усещането за хорър филм“, казва Манола Дарджис в „Ню Йорк Таймс“.

Леонардо ди Каприо прави ролята на живота си, смята Дейвид Ерлих, пратеник на „Индиуайър“ в Кан, и определя продукцията като „велик епос на Скорсезе“.

„Убийците на цветната луна“ не е в конкурсната програма на Кан и няма да се бори за „Златна палма“. Филмът ще получи широко разпространение в американските кина през октомври и се очаква да стане част от каталога на „Епъл тв+“.