„Опенхаймер“ има своите недостатъци, но все пак се нарежда сред най-добрите филми в кариерата на Кристофър Нолан, смятат критиците. Биографичната продукция за бащата на атомната бомба и неговото творение тръгва по големите екрани утре, 21 юли. Първите официални ревюта са преобладаващо позитивни и наредиха филма в списъка с най-високо оценени заглавия на лятото с 92% в „Ротън Томатоус“.
Нолан решава да построи наратива в две времеви линии – преди и след съдбоносния първи ядрен тест в света „Тринити“ от 1945 г. Събитието, променило завинаги хода на човешката история, вдъхновява Опенхаймер да прошепне смразяващ стих от санскритската поема „Бхагавад гита“:
„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.
Зрителят вижда Опенхаймер преди войната като млад учен, саможив и нещастен, озаряван единствено от новостите в квантовата механика. Левичар по политически убеждения (но без така и да става част от Комунистическата партия), омразата му срещу нацизма движи амбицията му да създаде унищожителна бомба, преди да са го направили в Германия.
Втората част на сюжета се движи в 50-те години, когато разочарованието на Опенхаймер се превръща в черта на лицето му. Студената война е в разгара си, а ученият – преди уважаван и търсен от първите мъже в държавата – сега е най-големият им противник заради настояването си за контрол над употребата на ядрени оръжия. Обвинен в пристрастие към комунизма, Опенхаймер е отвратен е от безсмислената си слава и е обсебен от една-единствена мисъл: нацистите са се предали много преди да има дори предположение, че са създали ядрено оръжие, и бомбардировките над победените японци в Хирошима и Нагасаки са имали за цел да сплашат руснаците в безмилостна демонстрация на ядрено господство.
Разделителната линия е опитът „Тринити“ в пустинята на Ню Мексико.
„Това е Големият взрив и никой нямаше да го направи по-голям и по-поразителен от Нолан – пише Питър Брадшоу, критикът на „Гардиън“, който дава на филма четири от пет звезди. – И той го постига, без да го превръща в проста екшън каскада. С цялата си самонадеяност и амбиция обаче, филмът така и не разрешава проблема със собствената си ограниченост: драмата е преизпълнена с изтормозения гений-функционер Опенхаймер за сметка на събитията в Япония и преживяванията на хората от Хирошима и Нагасаки.“
Концентрирането върху Опенхаймер несъмнено е поглъщащо, допълва критикът, но се пропуска по-голямата историческа панорама. Един от най-силните моменти във филма е след бомбардировките в Япония, когато Опенхаймер е принуден да преодолее своя шок и да поздрави колегите си, но победната му реч е прекъсната от видения на ужаса отвъд океана. Физикът, разбира се, не става пряк свидетел на нападенията, и самият Нолан също избира да отвърне поглед и да остане с персонажа си в САЩ, обяснява Брадшоу.
Килиън Мърфи, който е в главната роля, е съвършенията актьор за образа със своята поразителна прилика с Опенхаймер. Той умело успява да улови онова преобладаващо чувство на самота и безсилие у персонажа си, казва критикът.
Изключително е значението и на поддържащия актьорски състав в лицето на Мат Деймън като офицер Лесли Гроувс, военният мозък зад проекта „Манхатън“; Кенет Брана като идола на Опенхаймер във физиката Нилс Бор и негов ментор; Робърт Дауни Джуниър като двуличния председател на държавната Комисия по атомна енергия, изпратила Опенхаймер в немилост; Емили Блънт като Кити, алкохолизираната съпруга на главния персонаж; Флорънс Пю като любовницата му Джийн Татлок; Гари Олдман като президента Труман. Появява се и Том Конти като Алберт Айнщайн, печално откъснат от реалността.
„Опенхаймер“ не е филм, който разчита на съотносими персонажи и на сюжетни линии, които биха допаднали на зрителя, пише Оуен Глайбърмен във „Варайъти“. Нолан канализира тежестта на битието, а космическото напрежение в процеса на създаването на атомната бомба се натрупва с всяка екранна секунда.
„Но когато големият взрив пристига в малките часове на онзи съдбоносен ден, носи разочарование – казва Глайбърмен. – Нолан подхожда като импресионист – звукът прекъсва, менят се кадри с адски огън. Но страховитото величие, кошмарната големина така и не идват. Експлозията не отговаря на описанията на свидетели, които казват, че взривът е бил изпъстрен с лилави и сиви оттенъци и многократно по-ярък от обедно слънце.“
Вижте още: КАК БЕ НАПРАВЕН ЯДРЕНИЯТ ВЗРИВ В „ОПЕНХАЙМЕР“ БЕЗ КОМПЮТЪРНИ ЕФЕКТИ
Тази забележка настрана, Нолан е създал „завладяваща историческа психодрама“, заключава критикът.
Нолан постига триумф с портрета си на Опенхаймер, изтъква Роби Колин в британския „Телеграф“:
„Това е филм, който работи едновременно както на най-лично ниво, така и в космически мащаб. На места скицира портрета на Опенхаймер отгоре, на други е класически исторически филм, който Нолан може да направи чак сега, 25 години след началото на кариерата си. В ролята на Опенхаймер между 20-те и 50-те му години, 47-годишният Мърфи прави ролята на живота си, зареждайки тялото на Опенхаймер със завладяваща нервна еротика, а гласа – с музикалност, напомняща Хъмфри Богарт.“
В „Опенхаймер“ има кадри, които Нолан изпълва с пламъци, а танцуващи елементарни частици трептят на екрана – видения в разбъркания ум на Опенхаймер, пише Джейк Койл в „Асошиейтед Прес“. Но въпреки огромните си мащаби, това е най-човешки центрираният филм на режисьора и едно от най-добрите му постижения, допълва той.
„Опенхаймер“ има много още да изследва – казва критикът и дава четири от четири звезди на продукцията. – Политиката нахлува в науката, предоставяйки множество предупреждения за днешните заплахи от унищожение. Робърт Дауни е в най-добрата си роля от години и почти отклонява центъра на филма. Може да се каже обаче, че филмът затъва точно тук, прехвърляйки една глобална история в задкулисно изслушване на Комисията по атомна енергия. Изглежда сякаш филмът се опитва да оправдае наследството на Опенхаймер, вместо да се пребори с по-трудните въпроси за последствията от работата му. Въпреки това филмът не губи баланса си и оставя зрителя с чувство на неудобство и почуда на какво са способни хората.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение