История от Средновековието, излязла като че ли от настоящето, предлага новият филм на режисьора Ридли Скот. „Последният дуел“, който от 15 октомври тръгна по българските кина, е история за наранената чест на една жена, отказала да склони глава пред общество, в което само гласът на мъжете е от значение.
Това е може би най-големият филм на годината, пише „Форбс“ – има висок бюджет, звезден актьорски състав, не е част от никакъв франчайз и идва от един от най-големите режисьори на нашето време. В главните роли влизат Адам Драйвър и Мат Деймън като двама доскорошни приятели, разделени от обвинение в изнасилване. Действието на филма се развива по време на Стогодишната война. Деймън е в ролята на Жан дьо Каруж, уважаван рицар, доказан в множество битки, Драйвър е Жак льо Гри, интелигентен, сладкодумен и не по-малко уважаван благородник.
При едно от връщанията от фронта на Жан съпругата му Маргьорит дьо Каруж (Джоди Комър) му споделя, че е била брутално изнасилена от Дьо Гри. Тя го обвинява публично, смела за времето си стъпка, която излага нейния живот и този на съпруга ѝ на опасност. Въпреки че Льо Гри настоятелно отрича обвиненията, Каруж вярва на съпругата си и предизвиква доскорошния си приятел на дуел. Сблъсъкът между двамата от 1386 г. остава в историята като последния легален дуел във Франция.
Сценарият е създаден от Никол Холъфсенър, Бен Афлек и Мат Деймън по книгата на Ерик Джагър „Последният дуел: Истинската история на престъпление, скандал и дуел в средновековна Франция“. Историята е разказана през гледните точки и на тримата главни персонажи.
„Последният дуел“ бе едно от акцентните заглавия на филмовия фестивал във Венеция миналата година, но критиката не прие така радушно заглавието, каквито бяха очакванията. Изтъкна се, че за пореден път мъже се опитват да отнемат гласа от жените, а някои отбелязаха, че персонажът на Комър е трябвало да получи поне половината от вниманието, както би се случило при един средновековен съдебен процес.
Мнението на специалистите заема двата полюса. Към момента филмът отбелязва 86% одобрение от критиците. В идните дни предстои да стане ясна и оценката на публиката. Независимо обаче дали мнението е позитивно, или не, голямата част от кинокритиците сравняват „Последният дуел“ с „Рашомон“ на Куросава. Японското заглавие от 1950 г. е изследване на истината около един случай на убийство и изнасилване. Чрез различни участници в престъплението се разкриват няколкото гледни точки на инцидента – егоистични и противоречащи едни на други. Впоследствие този начин на предаване на киносюжета се налага като Ефект на Рашомон.
Въпреки че сценаристите са избрали да използват тъкмо този ефект за наратива, изумително малко се повтаря на екрана, пише Скот Менделсон във „Форбс“ и уточнява, че „Последният дуел“ бързо се е наредил в личната му класация с най-добрите филми на Скот. В първата трета от филма научаваме за случки, които ще се разиграят в следващата част, а кадри с един или друг персонаж предлагат контекст на целия сюжет или обръщат внимание на нещо, което може би сме пропуснали досега.
В предковидни времена, пише Менделсон, този филм щеше да има среден успех, но сега е изключително важно да бъде подкрепен в боксофиса, смята той. Добро представяне сред публиката ще бъде заявка към останалите студиа, че зрителите не искат само римейкове и истории, които можеш да гледаш с децата си, а „истинско кино за възрастни“, аргументира се критикът.
„Предимно заради Ефекта Рашомон постепенното натрупване на малки детайли забавя скоростта на наратива – пише Брайън Лоури от Си Ен Ен. – Най-интересната история идва от Маргьорит и Комър прави най-голямо впечатление в иначе доминирания от мъже актьорски състав.“
Дори на 83, умението на Скот да създава филми, които оставят следа, никак не е намаляло, отбелязва критикът.
„Дори и така, звездната сила на филма ще бъде тествана във филм, който се доказва повече като психологическо изследване на персонажите, отколкото като разтърсващ епос, изпадайки във феодални политики и разговори за данъци и кръвопролития за неблагодарни поданици“, заключава Лоури.
По-малко убеден в успеха на филма е Дейвид Фиър от сп. „Ролинг Стоун“:
„Целта на „Последният дуел“ е да се наложи като средновековния пример за #MeToo драма. За жалост, на места се доближава твърде много до пародийното и човек може да се закълне, че заглавието е „Монти Пайтън и последният дуел“.
Комър заслужава голямо внимание за актьорското си превъплъщение като обезчестената съпруга, а ролята на Мат Деймън е сред най-добрите в кариерата му, пише Питър Брадшоу в „Гардиън“ и дава 3/5 звезди на филма.
„Дори и да има недостатъци, старомодната режисьорска енергия задължително изисква внимание, както и гениалния, макар и твърде разширен Ефект на Рашомон. „Последния дуел“ е филм, разказан увлекателно“, пише Брадшоу.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение