Критиката за „Шантарам“: И голият Чарли Хънам не може да го спаси

Дори красивият Чарли Хънам и честата смяна на дрехите му пред камера не може да спаси от критики сериала, отбелязвт  специлистите за „Шантарам“, дългоочакваната адаптация на бестселъровия роман на Грегъри Дейвид Робъртс, който тръгна на 14 октомври в платформата на „Епъл“. Критиците, изглежда, са имунизирани към чара на актьора в главната роля.

Действието на „Шантарам“ се развива в началото на 80-те и разказва историята на Дейл (Чарли Хънам), затворник в австралийски затвор, бивш студент по философия и парамедик. Тъй като смята, че животът му в затвора може да се окаже в опасност, той планира перфектното бягство и се оказва на свобода в гетата на Мумбай. В търсене на нов смисъл на живота, той приема друга идентичност – Линдзи Форд, така започва да помага като медик на местните и по пътя на духовното си пречистване среща редица персонажи, които произнасят вдъхновяващи цитати, обобщава „Гърдиън“ сюжета.

Нещата обаче са напът да се объркат, когато в цялата история се намесват КГБ и няколко криминални фигури. Междувременно нещата не вървят добре и в Австралия, където един детектив е решен на всяка цена да разплете мистерията на изчезването на затворника, а в Индия журналист е решен да разкрие Лин в пресата. Погнат от лоши престъпници и зла съдба, Дейл/Лин отново поема по пътя на бягството, което пък удобно му предоставя редица възможности да се съблече, за да изпере дрехите си, пише Ребека Никълсън в „Гардиън“ и дава 2/5 звезди на сериала:

„За човек, който пътува толкова леко, той непрекъснато сменя дрехите си“.

По-сериозно погледнато обаче, „Шантарам“ вероятно ще се нареди сред поредицата сериали на „Епъл“, на които всичко им е наред, но не са нищо впечатляващо, пише критичката.

„Все пак „Шантарам“ заслужава да се гледа, и в трилъра, който поставя в основата на екшъна, има моменти на интрига – казва Никълсън. – Сцената с бягството от затвора е разказана с подходящото напрежение. Но нито един от персонажите не е плътен и като че ли съществуват само и единствено за обогатяване на Дейл. Към края историята започва да става твърде изискваща и губи увереността, с която е започнала. Дейл трябва да обяснява защо онова, което току-що се е случило, е толкова важно за историята. Когато един сериал започне да обещава на публиката си, че тепърва ще става интересен, значи не е бил особено интересен досега.“

Ако обичате да гледате талантливи актьори в чужди държави, покрити с козметично нанесена пот и говорещи с почти комични акценти за вторите шансове, „Шантарам“ ще бъде любимият ви сериал тази есен, подхожда с ирония към отзива си Даниел Фийнбърг в „Холивуд Рипортър“.

„Подобно на романа, „Шантарам“ е може би 5% мемоар, а останалите 95% – букет от всеки популярен роман за личностна промяна, писан някога – от Чарлз Дикенс и Виктор Юго до Джеймс Клавел. Сериалът е така наблъскан с персонажи и сюжетни линии, че всеки ще намери две-три нишки, които да го забавляват, дори и голяма част от тях да са претупани или пък прекалено разтеглени в първия сезон.

Кулминацията на първия сезон е хаотична и вреди на голяма част от усилията на творческия екип, опитал се да придаде някакъв нюанс на този свят в името на това „Шантарам“ да не се строполи изцяло в застоял и воайорски жанр.“

Когато става дума за стрийминг съдържание, има огромно количество продукции, създадени да бъдат гледани като фон към някакво друго занимание, но „Шантарам“ е сериал, който публиката ще иска да запомни, пише Римус Норона в „Колайдер“:

„С 12 епизода от по един час, този сериал несъмнено не е за бързо гледане наведнъж. Отнесете се към „Шантарам“ бавно, епизод по епизод и сцена по сцена, за да изживеете напълно брилянтното послание на историята. Разбира се, посланиците също са брилянтни – Хънам никога не е бил по-добър и дори успява да надскочи ролята си в „Синове на анархията“, за да представи персонаж с безкрайна добрина в ужасни условия, търсещ себе си“.