Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

КТБ? Това не е обир! А сюжет за Холивуд!

Мустака е като баща на Косъма

Цветан Василев - най-влиятелният мъж у нас миналата година, днес се издирва от българската прокуратура и от Интерпол. - КТБ? Това не е обир! А сюжет за Холивуд!

Цветан Василев - най-влиятелният мъж у нас миналата година, днес се издирва от българската прокуратура и от Интерпол.

Гледате ли българския отговор на гениалния банков екшън „Човек отвътре”? В главната роля е Мустака, бащата на Косъма.

Сцена №1. Фоайе на софийски трезор. Върлинеста фигура. Рошав мустак. Лъснати обувки. Скъп панталон. Раирана вратовръзка. Щръкнал от бутониерата самолетен билет за Виена.

Сцена №2. Суматоха пред банката. Заключени врати. Блъскащи се лакти. Лумкащи сърца. Позеленели лица. Истерични крясъци. Празни джобове.

Сцена №3. Арести. Белезници. Обвинения. Несъответствия. Оправдания.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

След всичко това кой смее да каже, че българските сценарии не стават за нищо? Та „КТБ” е балканският отговор на класиките за банкови обири „Човек отвътре”, „Жега”, „Печения и Новака”, „Бъч Касиди и Сънданс Кид”. Горещо криминале за големия екран. Достоен експорт за Холивуд.

Началото на историята, обаче, е клише. Действието се влачи. Интрига няма. Следите сочат единствено към Мустака, който мяза на баща на Косъма. Представен е като старомоден крадец, готов да товари лично чувалите с пачки и да мърмори под нос: „Най-лесният начин да ограбиш банка е като я притежаваш”. Но точно когато ни се струва, че злодеят е ясен, настъпва обрат. Промъкват се съмнения, че не е виновен. А е натопен. От регулаторите. Или от ортака си. Един вид Бони е прецакана от Клайд. Бъч Касиди е станал жертва на Сънданс Кид.

Средата на филма е близо, а не знаем със сигурност кой е престъпникът. Вината се прехвърля от персонаж на персонаж както в „Човек отвътре” – гениалното банково криминале, в което бандитите обличат заложниците с гащеризони и маски като своите. След което всички заедно излизат през главния вход на трезора. За властите остава да се чудят кои, аджеба, са добрите и кои – лошите.

При разпитите всички твърдят, че са жертви. На ченгетата обаче им се струва, че невинните крият нещо. Виновните пък им изглеждат чисти като сълза. Познато, а? Ако следите изкъсо българския сценарий, ще забележите, че главните действащи лица умело се оправдават. За сметка на това чистачката на банката става все по-подозрителна на магистратите.

Кулминацията предстои. Паралелите се умножават. В „Човек отвътре” обирджиите излитат без цент от манхатънската банка. Отмъкват само един секретен документ. Безценна хартийка, криеща срамна тайна на важен мъж. Какво съвпадение! Авоарите на родния трезор също не са изнесени. Нито в пачки по 10 лева в 10 микробуса, нито в банкноти по 500 евро в няколко куфара. Какво тогава е взето? Може би също документ, от който зависи нечия репутация…

Става все по-заплетено, нали? От тези сюжетни лупинги обикновените вложители (и зрители), получават световъртеж. Плюс позиви за повръщане.

Обясненията им защо са се качили на тази въртележка обаче са наивни. Звучат малко като тези на г-н Рожек от полската ретро комедия „Ва банк”, който вярваше, че отношенията му с банката са „въпрос на джентълменско споразумение”. Накрая се оказа, че джентълменът е бил единствено той:

(Ян Рожек) – Г-н, директор, казвам се Ян Рожек. Депозирах в банката ви всичките си спестявания. А а тези гадини, извинете, касиерките ви, не позволяват да ги изтегля. По дяволите! Как да не се нервирам?

(Директорът на банката) – Престанете да крещите и да обиждате служителите ми! (Обръща се към охраната) Г-н Майер…

(Охраната) – Господинът се казва Рожек, а иска да тегли от сметката на г-н Ковалски. Не може така.

(Директорът на банката) – Много съжалявам, но парите от сметката на г-н Ковалски могат да се теглят само от него.

(Ян Рожек) – Но нали вие ме посъветвахте да внеса парите под чуждо име! Защото имало много хора с фамилия Ковалски, и никой няма да разбере кой кой е. А аз няма да плащам данък за сумата. И че това е джентълменско споразумение…

Вероятно малцина помнят този култов диалог от осемдесетте. Жалко, защото е поучителен. Със сигурност обаче не са забравили репликите от по-новия „Извън контрол”. И се разпознават в касиерката, на която банковият обирджия Джордж Клуни фамилиарно шепнеше: „За пръв път ли те обират? Справяш се много добре. Просто се усмихвай.”

Със същите думи политици и обикновени престъпници ни успокояват от деведесетте години до днес. И ни обещават хепи енд. Както знаем обаче, щастливият край е само за бандитите. На бас, че разиграващата се днес българската драма, комедия, водевил, сапунена опера или както щете я наречете, ще свърши приятно за бандитите. Точно като в „Критична точка”.

Гледали сте този филм, нали? В него Патрик Суейзи беше сърфист, обиращ банки за кеф. Във врата му, като ченгето, дишаше Киану Рийвс и тайно му се възхищаваше. На финала добрият сгащи лошия на австралийския плаж, както си беше по неопренов костюм и дъска за сърф. Но точно когато белезниците щракнаха, в океана се вдигна гигантска вълна. Тази, за която престъпника беше мечтал. Една в живота.

Видял копнежа в очите му, полицаят се пречупи. Отключи го. Остави го да последва мечтата си. Да се изгуби от погледа му завинаги…

Сигурни сме, че всеки представител на българските власти би направил подобен жест за „сърфиста”. Просто защото иска да бъде на негово място.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах