„Кучешкият остров“ Берлинале

БЕРЛИН, специално за „Площад Славейков“

Светът отново е „Берлинале“! От 15 до 25 февруари немската столица е център на световното кино, където се срещат съвременното филмово изкуство, екранната индустрия и големият бизнес. Бляскавото откриване на 68-мото издание събра на червения килим пред „Берлинале Палас“ на знаковия площад „Марлене Дитрих“ стотици звезди на немското и световно кино, известни режисьори, знаменити актьори, мощни продуценти, популярни политици, интелектуалци, журналисти и, разбира се, хиляди фенове на седмото изкуство, плътно обградили фестивалния дворец и съседните улици.

Директорът на фестивала г-н Дитер Кослик посрещна на червения килим екипа на режисьора Уес Андерсън, чийто девети пълнометражен филм „Кучешкият остров“ бе избран да открие „Берлинале 2018“. Впрочем, Уес Андерсън е сред фаворитите на „Берлинале“ и преди 4 години филмът му „Гранд хотел Будапеща“ (2014) също откри фестивала. Така че изборът му не е случаен, но пък този път има и елемент на изненада, защото „Кучешкият остров“ е анимационен филм – и то решен като класическа алегорична басня.

Актрисата Анке Енгелке и директорът на фестивала Дитер Кослик на церемонията по откриването на „Берлинале“

Актрисите Хелън Мирън и Ел Фанинг

Актрисите Грета Геруик и Тилда Суинтън

Уес Андресън е американец, роден в Хюстън (1 май 1969), щата Тексас, и във филмографията си вече има един по-ранен пълнометражен анимационен филм „Фантастичният мистър Фокс“ (2009). Сега отново работи по свой сценарий, но разчита на съвършената анимация на Марк Уоринг и на музиката на един от най-добрите съвременни филмови композитори, Александър Деспла.

Сюжетът на „Кучешкият остров“ също изненадва и отпраща разказа в далечна Япония. 12-годишното момче Атари расте под опеката на местния корумпиран кмет Кобаяши в градчето Мегасаки и трябва да търпи неговите своеволия. Но когато безумна заповед на кмета изпраща всички градски кучета на занемарен остров – сметище, наречен Острова на боклуците, Атари се оказва съвсем самотен без своите четириноги улични приятели. Тогава сяда самичък в приспособена лодка и тръгва да търси своя „бодигард“ – кучето Спотс. На острова намира нови приятели – добродушни мелези, и започва борба за тяхното спасение, което ще определи бъдещата съдба на цялата префектура.

В тази очевидно нравоучителна приказка Уес Андерсън отново изявява своя специфичен, изключително педантичен авторски стил, като изпипва до най-малки подробности всеки елемент от разказа: сюжетна линия, персонификация на типажите, грижливо водени конфликтни сблъсъци, нюанси на ирония и хумор в диалога и перфектно построено изображение с всички важни компоненти: основни герои, фон, прецизна динамика на анимацията. Така режисьорът изгражда цялостната атмосфера на екрана, за да постигне своята специфична филмова реалност (макар и анимационна) и да следва собствените си художествени закони.

В крайна сметка построява една очевидна анимационна басня, в която сблъсква света на добрите четириноги персонажи с подлата бруталност на злото. А за да е пълна алегорията по законите на баснята, кучешките диалози на четириногите протагонисти са разбираеми за зрителите, а човешките реплики на персонажите – антагонисти се превеждат със субтитри. Така квинтесенцията на филмовата идея се разчита ясно и недвусмислено като вечните въпроси „Кои сме? И какви искаме да бъдем?“.

Впрочем, зад кадър звучат гласовете на забележителни и много популярни американски актьори – Едуард Нортън, Бил Мъри, Джеф Голдбаум и шведката Скарлет Йохансон. Филмът е продуциран от две американски компании в Лос Анджелис и Санта Моника, но се води копродукция на Великобритания и Германия.

Бил Мъри на откриването на „Берлинале“

Основният конкурс на „Берлинале“ винаги се доминира от игрални филми. Но има и изключения, когато в селекцията попадат и документални, а по-рядко и анимационни заглавия. Преди две години френско-италианският документален филм „Огън в морето“ (2015) на режисьора Джанфранко Роси дори спечели голямата награда „Златна мечка“, най-вече заради острата актуалност на темата си за несретните бежанци през Средиземно море. Но досега анимационен филм на е откривал фестивала и това събитие очевидно ще се запомни и ще остане в аналите на „Берлинале“.