Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кучето трябва да захапе по-здраво

Димана Трънкова, „Усмивката на кучето“

 - Кучето трябва да захапе по-здраво

Димана Трънкова можеше да е новата Людмила Филипова, ако не разбираше за какво става дума. Т.е. ако си нямаше хабер от археология, светилища, вманиачени форумци, които си мислят, че са част от свещенодействащ таен култ, красивите тайни места из България и пр. и пишеше с поглед, раздвоен между огледалото и селфитата.

usm na kucheto-a

А тя разбира. Поради което нейната книга „Усмивката на кучето“ не се отличава със самонадеяността на обикновена продавачка на романи. Историческия бекграунд, археологическите и тракийски митологии са удобна за нея територия и тя се справя с нея повече от достоверно. Криминалната интрига е чудесно замислена, подсказва потенциал за вълнуваща история. Най-истинският комплимент за тази книга е, че тя увлича и се чете с любопитство. Поне в по-голямата си част.

Но въпреки че романът й обещава много, има и големи пропуски. Авторката е предала себе си в последната част, където в рамките на 50-ина страница уж всичко се заплита и разплита още повече, но вместо да стигнем до фабулен „оргазъм“ (че не ми се употребява вече изхабената дума катарзис), нивото нещо се спихва. Показва учудваща наивност за света на криминалното подземие и иманярските мафии. Не че аз ги познавам искрено и лично, но дори на мен баталиите и сцените с убийствата в последните страници ми изглеждаха някак си неискрени и нереални. Ако книгата има шанс за „международна“ реализация, аз бих поработила доста над последните завръзки и развръзки, мотивация и въобще финалните развития на герои и баталии.

Димана очевидно може да стане далеч по-витален български Дан Браун, отколкото някои други самозванци, но за това й трябва още малко личен контекст, опит, информация и доза цинизъм. Предвид света, в който й се налага да живее, нямам съмнения, че ще успее да ги натрупа.

П.С. Тъй като я познавам лично, надявам се, че тази смесена рецензия няма да ме лиши от още един приятел. Вече няколко пъти платих тази цена заради голямата си уста, т.е. клавиатура.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Тя публикува коментарите си за различни книги на личната си Фейсбук страница, както и в групата „Какво четеш“. Пускаме „рецензията“ й от Фейсбук с нейното съгласие, но с изричното уточнение, че това е личната й мнение, напълно безкористно забавление в малкото й свободно време, вечер и в чакалните между командировки. То отразява личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и няма никаква връзка с професията и институцията й.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах