Къде ти е празникът, Алейо?

София посрещна с мрачно време четвъртата Алея на книгата. Според синоптиците – не се и очаква ясно слънце до неделя, когато шатрите с десетки хиляди томове в тях ще бъдат прибрани за следващото издание. Но Алеята си е там, открита официално привечер във вторник, в деня на Съединението, предвождана от самия Алеко Константинов, вперил взор към Витоша. Нещо обаче в празника куца…

Ясно е, че Алеята на книгата не е като Панаира на книгата, атмосферата просто е друга. Хората, дошли специално за събитието заради магията се губят сред онези, които разхождат новите си дрехи в идеалния център на София. Литературните срещи и четения не са през целия ден, а само от 18 до 20 часа (и то с доста скромна програма, в която личат едва две-три по-популярни имена на писатели и поети).

Традиционните намаления от около 20-ина процента не могат да привлекат кой знае колко купувачи – такива отстъпки вече правят редица онлайн книжарници, а за някои издателства стана практика поне по веднъж годишно да свалят цените дори наполовина.

Така че какво точно да направим на тази Алея, освен да опънем един тегел от „Патриарх“-а до „Гладстон“ и обратно, да се спрем за по няколко минути тук-там, да поровим в книгите за 5 лева и да си купим, примерно, комикса за Железния човек, чиято история започва в София, на Паметника на съветската армия? Защото, поне в първия си ден, „Витошка“ не преложи онова празничното оживление, което романтично очаквахме.

Алеята на книгата бе официално открита привечер във вторник.

Традиционните намаления от около 20-ина процента не могат да привлекат кой знае колко купувачи.

А може и да греша и Алеята да е истински празник на книгата, но, обременен от ежедневния цинизъм, да не мога да го забележа. Да видиш жаден поглед на малко русо момиченце, което си избира книжка, например е облагородяващо преживяване. Да се насладиш на това как група хлапета си играят в онова безумно подобие на фонтан – също. А какво по-уместно от това да разлистваш прекрасното издание на „Разпятие в розово“ на Хенри Милър и зад теб да минат група момчета с летяща реплика:

„Бате, на тая Галя к’во ще й се случи…“

Ето какво предлагам: изобщо не вземайте мнението ми предвид. Със или без него, Алеята на книгата си е там, на „Витошка“, със своите шестнайсет шатри, пълни с литература. От 10 до 20 часа всеки ден до неделя изложителите (традиционно усмихнати и предразположени да дадат уместен съвет) посрещат своите читатели.

А колкото повече са те и колкото повече обичат аромата на мастило и допира до хартията, толкова по-вероятно е край Щастливеца да има истински празник.

Комикс за Железния човек, чиято история започва в София, пред Паметника на съветската армия

Зам.-кметът на София Тодор Чобанов с изпълнителния директор на Асоциация „Българска книга“ Веселин Тодоров дадоха официално старт на Алеята.