Кукерите стават женско царство

Злото вече е уплашено, ослепено и оглушено. На 13 и 14 януари, на стария Васильовден, кукерите минаха през Пернишко, запалиха кладите, вдигнаха патаклама и годината може да започне чиста и неопетнена.

Празникът Сурва ще бъде дълъг през 2023 г. Започна се от петък, 13-и, и ще продължи чак до 29 януари, когато ще завърши международният фестивал „Сурва“ в Перник. Дотогава над 58 села в Пернишко и региона ще са направили собствени малки карнавали. Вчера присъствахме на два от тях – в Ярджиловци и Дивотино.

Прогонването на злите сили започва още на влизане в селата. За да е сигурно, че не си от лошите, трябва да жертваш паричка – маскирани карнавалджии запречват пътя и можеш да преминеш, само ако се откупиш. „Разбойниците“ завардват пътищата до късно нощем, дълго след като е приключила гюрултията в центъра.

Танцът на кукерите е вглъбяване в себе си и свързване с останалите в абсолютен синхрон. Снимка: „Площад Славейков“

Дворът на училището в Ярджиловци е подготвен за празника – оградено е пространството, където ще се съберат трите групи кукери от три различни махали. Костюмите на селото са характерни – изобразяват зверове, горски хищници с рога и кожи.

Костюмите украсяват улиците около училището, преди да дойдат истинските кукери. Снимка: „Площад Славейков“

Карнавалът позволява всеки да се преобрази поне за няколко часа. Снимка: „Площад Славейков“

Но това, което впечатлява веднага, е приключилото мъжко царство в кукерската вакханалия. Кметицата на Ярджиловци Росица Лазарова, в чийто двор се подготвя едната кукерска махала, обяснява със задоволство, че от няколко години насам жените вече са равноправни участници в празника редом с мъжете. И наистина смесването на половете е естествено и забавно – на „женското хоро“ скачат и красавици, и „моми“ с мустаци и фустани, а под страховитите маски често се крият нежни момичета. И децата имат собствени костюми, скачат редом с възрастните, а в очите им се вижда гордостта, че са заслужили мястото си в карнавала.

Зверовете са грозни и страшни, защото целта им е да изплашат злото. Снимка: „Площад Славейков“

Под почти половината кукерски костюми се крият млади момичета. Снимка: „Площад Славейков“

Децата са равноправни участници в кукерските шествия. Снимка: „Площад Славейков“

Всяка махала в Ярджиловци представя собственото си виждане за кукерските маски. Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Всяка група кукери в Ярджиловци се води от четник, въоръжен със сабя и свирка. Свирката е по-важна – тя дава ритъма. Чуваш как изчуруликва и знаеш, че в следващия миг този ритъм ще бъде повторен от стотици чанове, вързани по кръстовете на кукерската дружина. Всички изглеждат съсредоточени, дори повече – сякаш не са тук, сякаш са в други селения, където най-важна е хармонията, общото звучене с останалите. Нито един чан не звънти извън ритъма, макар всеки кукер сам да избира как да го залюлее – с подскок или просто завъртане на кръста.

Свирката е по-важна от сабята – тя дава ритъма. Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Кметицата на Ярджиловци Росица Лазарова (вдясно) е навсякъде – посреща гости, организира трите махали, тя е сърцето на празника. Снимка: „Площад Славейков“

Звукът е толкова силен и всеобхватен, че преставаш да го усещаш като насилие над слуха си, чува се като земен тътен, естествен и мощен. Сърцето ти бие в същия ритъм, неизбежно е, той е навсякъде.

Японска телевизия е попаднала в Ярджиловци, снима репортаж за България и за късмет е намерила кукерите. Предаването, което ни описаха като „японското Дискавъри“, се излъчва вече 35 години, а този път ще разказва за родината ни – за златните ѝ съкровища, за предците траки и – очевидно – за златния звук на кукерските чанове. Водещият се опитва да вдигне звънец, който уж на шега му подават, и едва не го изпуска, изненадан от тежестта му.

Японският тв водещ едва не изпусна звънеца, чиято тежест го изненада. Снимка: „Площад Славейков“

Този страшен вълк е само на 6 години. Снимка: „Площад Славейков“

После отиваме в Дивотино. Там са птиците. Червени и зелени пера покриват телата на местните кукери, а маските им са високи, толкова високи, че стигат до небето, както се полага на птици. Няколко километра делят Ярджиловци от Дивотино, а разстоянието в преобразяването е от земята до небето, от звяра до птицата. В 16 ч. започва походът на кукерите към читалището, ще го изминат за 3 часа, защото ще спират по къщите, а и е на „няколко спирки с автобуса“, както ни обяснява бабата на най-малкия кукер – само на 3 месеца и половина, скътан в бебешката си количка.

В читалището местните възрастни жени са организирали „кулинарен празник“. Така е обявена пищната маса, на която има поне 5 пити, местно кисело зеле със сухи чушки, туршии и баници. Кулинарките обикалят около тях с видимо вълнение – неизбежно е да си представиш с колко трепет са били подготвяни ястията за изложбата, съизживяваш гордостта им.

На площада в Дивотино е издигната клада. Когато се стъмни и се съберат кукерите от съседните села, тя ще бъде запалена. Десетметровият огън трябва да изплаши завинаги злото, което вече е стреснато и оглушено от неистовия шум през деня.

Наблизо малчуган на не повече от 3 години, облечен в топло якенце, танцува ръченица, разперил ръце. Летят огнени светулки, мирише на горящо сухо дърво, на чисто.

И се чувстваш свързан с поколенията, които са правили същото векове наред. Връзката е безмълвна, атавистична, не демонстративна. Лична и емоционална е. Усещаш родината и ти се иска да я споделиш с останалите, да им покажеш колко е чиста и красива, твоя и на всички. Няколко пъти се хващах, че мисля как би изглеждало всичко това през очите на приятелите на дъщеря ми в Лондон и ставаше още по-красиво.

Всички там, на площада около огъня, бяхме заедно, без да се налага да го крещим, да си потвърждаваме кои сме и какви сме, да се бием в гърдите. Нямаше нужда от това. Зверовете на разединението бяха прогонени от кукерите, преоблечени като тях.

Огънят на площада в Дивотино прогони окончателно злото. Снимка: „Площад Славейков“