Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Кулинарният класик на социалистическите мечти

Защо юбилейната книга на готвача на Тодор Живков – бай Данчо – е на първите места по продажби у нас

Бай Данчо храни не само тялото, но и душата на носталгика по социализма. Снимка: Детайл от корицата - Кулинарният класик на социалистическите мечти

Бай Данчо храни не само тялото, но и душата на носталгика по социализма. Снимка: Детайл от корицата

Възпитавани дълги години в „културата“ на „Балкантурист“, мнозина българи откриха в годините на прехода, че и кулинарията е изкуство – особено след неочаквания възход на кулинарната тематика в медиите и тихата интелектуална възхита от хора като Антъни Бурдейн, Жак Пепен и Джейми Оливър. Но днес, 32 години след края на социализма, най-после стана ясно кой е най-знаменитият български готвач. И не, не е шеф Манчев, нито адашът му Звездев. Не е и Андре Токев, нито Ути Бъчваров. Класикът на българската кухня се оказа Бай Данчо.

Юбилейното издание на книгата му „Всички мои рецепти“ оглави класацията по продажби във верига книжарници „Сиела“ миналата седмица, а в „Гринуич“ държи второто място (след изданието на „Сиела” – новия роман „Опашката“ на Захари Карабашлиев).

Бай Данчо е култова фигура, символизираща тайната пищност на трапезата на социалистическите велможи. Той е бил готвач на Първия – длъжност, която съвместява едновременно доверие и грижи към Тодор Живков. Готвачите на диктаторите имат особен статут. Те държат в ръцете си живота и здравето на този, който държи в ръцете си живота и здравето на целия народ. Затова обикновено са подбирани така, че да са по-сигурни дори от охраната пред вратата. Не е случайно – дядото на Путин например е бил готвач на Сталин.

Наричан свойски „Бай Данчо“, Йордан Стоичков вероятно е имал висок статус в тайните служби, защото се е пенсионирал едва на 41 години, както всички служители на МВР по онова време. По една случайност това съвпада точно с падането на вожда през 1989 г. Но и днес, 32 години по-късно, книгата му с рецепти, останали от кухнята на бай Тошо, е най-търсената в книжарниците.

Преди десетина година един жълт вестник се наложи на пазара, защото вървеше с притурка „Рецептите на бай Данчо“. Вероятно в много панелни кухни и до днес се съхряняват прилежно събрани тъничките брошурки с тайните храни на социалистическите чревоугодници от върховете. Не случайно издателство „Милениум“ пуска вече трета книга на Йордан Стоичков.

Популярността на бай Данчо не е трудна за обяснение. Той работи с познати продукти, не деструктурира храната, не я превръща в произведение на изкуството. Всъщност, неговата кухня в кулинарията е нещо като естрадата в съвременната музика – неумираща, но демодирана от самото си създаване. Бай Данчо, традиционалист в пълния смисъл на думата, не се опитва да мами с фини вкусови усещания, той обещава добро нахранване, а не култура на сетивата. Обикновено, не елегантно. Пълен корем, без диети. Лесно, не креативно.

Така бай Данчо се вписва в масовата култура чрез своето простодушно кулинарно занаятчийство. Той върти манджи в древния смисъл на думата майстор – не творец, а човек, овладял занаята. Това е кухня за тенджери, а не за касероли, но все пак кухня за големци – излезли от партизанския шинел. Бай Данчо храни не само тялото, но и душата на носталгика по времето, когато всички (уж) бяхме равни, цяла година чакахме лукса „почивка на станция на морето“, където ни хранеха в стола със супа топчета, тройка кебапчета с гарнитура и ашуре. С тази книга българинът, лелеещ по миналото, може да се почувства като гост (и домакин) в резиденциите на соцаристокрацията, където похапва някакъв много специален боб и свръхтайна мусака.

Затова книжката на бай Данчо дори 30 години след върха на кариерата му е най-продавана в книжарниците – купувана от потомците на гладните за порцията на соцголемците, които днес също искат да опитат от скрития разкош на тошово време.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах