Кулинарният свят на Линда, или какво хапват хората на Кирил Петков

Кулинарните книги са огромна част от световния книжен океан и да решиш да издадеш такава, трябва да измислиш нов, различен подход към културата на хранене, с поне една щипка оригиналност. „Кулинарният свят на Линда“ (изд. „Книгомания“) предлага режим на хранене без глутен, без захар и при различни алергии. Основната идея на тази книга обаче е далеч по-амбициозна – представя семейството на един политически лидер около масата. Концепция, имаща за цел да оправи лошия вкус от тежката политическа яхния, приготвена по богатия рецептурник от кухнята на българската политика.

Линда Макензи разказва за живота си с Кирил Петков и трите им дъщери и покрай рецептите публикува десетки семейни снимки. Виждаме какво похапват наред с фотографии на Линда и Кирил с децата, опитите ѝ в готвенето, различни балкончета със саксии, котки и гледки към съвместния им семеен живот, двамата с количката и първото бебе, после в тясна кухничка, с близки и приятели, от ваканции, от участието ѝ в телевизионното шоу „Мастършеф“, от нейната сладкарница…

Стилът на Линда в кухнята, показан в книгата, излъчва простота. Рецептите са подбрани като от семеен тефтер, събирани от роднини и познати през годините – едни от майка ѝ, други от свекърва ѝ, от приятелки. За да бъдат приготвени, не се изискват изключителни кулинарни умения. Немалко от тях присъстват в кухнята на десетки български семейства – палачинки, мусака, паста, мъфини, козунаци.

Разглеждайки съдържанието, видимо преобладават закуските, сандвичите, салатите и супите – създавайки образа на Линда като домакиня, която се среща със съпруга и децата си най-вече сутрин около масата. Предястия кой знае защо са добавени и при основните блюда, а те са най-малко в книгата – като че ли доста от тях са извадени впоследствие, може би поради несъответствие с целта на книгата. От по-елегантните ястия са мидите Сен Жак с винен сос и омарите с маслен сос – те са като прозорец към друга реалност между рецептите от домашната кухня като пиле с ориз, пиците и спагетите. Като вечеря в „Ла Капанина“ срещу Народното събрание след обяд във „Вкусотилницата“ на ул. „Шишман“.

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Сред по-интересните са безглутеновите печива и десерти, които се посочва, че се предлагат в сладкарницата на Линда в центъра на София. Бадемовите бишкоти със семена от фенел, черешово-портокаловите бишкоти биха се вписали в менюто на изискан ресторант, но отново концептуален конфликт – до тях има и десерти, които вероятно са вкусни, но с небрежен вид като „Лесен плодов сладкиш“, „Кето брауни“, „Бадемовата торта с кафяво масло на мама“, „Барчета Нанаимо“ по рецепта на баба ѝ, козунаците…

Снимка: „Площад Славейков“

Светът на Линда по-скоро не би вдъхновил кулинарните сноби да пресъздадат някоя от представените рецепти. Ако поставим в политически контекст посланието на тази книга, семплият стил на ястията, както и визуалната им презентация не биха изкушили публика сред избирателите на „Демократична България“ или „Продължаваме промяната“. Тази книга би ангажирала вероятно по-непретенциозните гласоподаватели на ГЕРБ. Стига някой от тях да не е имал зрителен контакт с цените в сладкарницата на Линда.