Софийски международен панаир на книгата

Кулминацията на „Киномания“ дотук: „Физика на тъгата“

Три филма три дни пълнят зала 1 на НДК. Да съжаляваме ли, че „Засукан свят“ на Мариус Куркински няма повече прожекции?

Дълги аплодисменти на крака след „Физика на тъгата“ за писателя Георги Господинов и режисьора Теодор Ушев (вдясно). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Кулминацията на „Киномания“ дотук: „Физика на тъгата“

Дълги аплодисменти на крака след „Физика на тъгата“ за писателя Георги Господинов и режисьора Теодор Ушев (вдясно). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Само три дни след началото на „Киномания 2019”, неговото 33-то и 1/3 издание вече очерта ясна тенденция – да представя все по-добри филми. Много се надяваме това да не се отнася само за зала 1, но точно така се случва дотук – всеки от първите три филма в най-голямата ни зала, предназначена само за културни (и никакви спортни) събития, е значително по-интересен и по-добър от предишния.

Започваме от голямото събитие на тази „Киномания“. Това безспорно е новият филм на Теодор Ушев „Физика на тъгата” по едноименния роман на Георги Господинов и втора творческа среща между двамата след „Сляпата Вайша”, който бе номиниран за „Оскар”.

В емоционалната атмосфера на препълнената зала 1 на НДК зрителите на „Киномания” видяха две премиери в една вечер, озаглавена „Нарисувай ми тъга”. Първо бе музикално-визуалният спектакъл на Токийския университет „Годишните времена” по музика на Вивалди в изпълнение на ансамбъл „Куарто”, комбинирано с анимация от четирима различни художници, която се прожектираше на киноекрана зад тях. Първите три части са анимирани от рускинята Анна Буданова (Пролет), естонците Приит & Олга Пярн (Лято) и японецът Ацуши Уада (Есен), а във финалната част „Зима” въображението си разгръща Теодор Ушев. Изглежда тази музика на Вивалди има голям визуален потенциал, защото анимация по нея се прави не за първи път и резултатът е завладяващ.

Физика на тъгата

След 10-минутна пауза дойде и кулминацията на вечерта, а може би и на фестивала. Във всеки случай това е най-амбициозният проект на Теодор Ушев досега, по който работи от 8 години – „Сляпата Вайша” с номинацията за „Оскар” се появяват междувременно. Художникът използва (за първи път в анимация) техниката енкаустика и създава оригинална, силно въздействаща визия. Филмът събира в един разказ изпуснатите шансове и несбъднатите мечти от физиката на Господинов с личната житейска тъга и носталгия на Ушев, който прави от дебелия роман голям филм, събиращ се в 27 минути.

Преди филма Ушев и Господинов се срещнаха със свои читатели и зрители, препълнили клуб „Перото”, раздадоха автографи (върху новото осмо издание на „Физика на тъгата” с корица на Теодор Ушев) и се включиха в дискусия с творци от различни сфери на културата. А след събитието Ушев получи Наградата на НДК за принос към българската култура – статуетката „Възраждане“, реплика на едноименната статуя от Централното фоайе на НДК.

Хубавото е, че „Физика на тъгата“ има още една прожекция – на 30 ноември от 18,45 ч. в кино „Люмиер Лидл“, версия на френски език с български субтитри.

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”

Един дъждовен ден в Ню Йорк

В събота вечер зала 1 пак бе пълна, този път със зрители, дошли да видят новия филм на Уди Алън „Един дъждовен ден в Ню Йорк”, за който се писа доста – главно заради отказа на „Амазон Студиос” да го разпространява в САЩ след подновените обвинения към режисьора от доведената му дъщеря.

Филмът е типично алъновска романтична комедия, лека и много приятна за гледане, с отлични актьори, хубава музика, красиви интериори и екстериори от Ню Йорк по време на лек дъжд. Опитвам се да се сетя с какво „Един дъждовен ден… ” се отличава от последните няколко подобни филма на същия режисьор, но не мога. Освен общото приятно усещане, едва ли изобщо има нещо за запомняне. Но това не пречи да го гледате – „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ има още една прожекция в рамките на „Киномания“, в петък, 22 ноември, 19 ч., зала 1.

Засукан свят

Ето, че стигнахме и до третия филм, напълнил зала 1 – избраният да открие фестивала „Засукан свят”, по едноименния разказ на Николай Хайтов, режисиран от един от любимците на българската театрална публика, майстора на моноспектаклите Мариус Куркински. Той е изпълнителят и на главната роля. За съжаление, киното не е театър, нито моноспектакъл – и без да си кривя душата, ще кажа: ако не сте успели да видите „Засукан свят”, не съжалявайте, че няма повече прожекции. Ще го гледате, когато тръгне по кината. Тогава ще имам и повод да разкажа по-подробно защо не го харесвам. Ако въобще тръгне.