Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Култура с камък на шията от 1 млн. лв.

Ансамбъл „Филип Кутев“, Музикалният театър, Операта в Стара Загора и 5 театъра са на ръба

Реформата в сценичните изкуства заседна като Здравната каса.  Снимка: Румен Добрев, Площад Славейков - Култура с камък на шията от 1 млн. лв.

Реформата в сценичните изкуства заседна като Здравната каса. Снимка: Румен Добрев, Площад Славейков

Осем културни института са пред смяна на чипа, разбираме между редовете на съобщение в официалната страница на Министерството на културата. Държавният музикален и балетен център в София, Операта в Стара Загора, Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново и Враца са на ръба. Натрупали са огромни дефицити, неуспявайки да скочат на висотата на Методиката за субсидиране – но дълговете ще им бъдат опростени чрез постановление на Министерския съвет, гласувано днес, 10 февруари. Зад това „спасение“, както го наричат от висшето арт ведомство, обаче стои ултиматум да свият рязко дупките на колана. В противен случай държавата ще ги „оптимизира“. 

„Министерството на културата дава шанс на държавните театри, които генерират голям преразход на средства, да заработят активно, да увеличат броя на сценичните си изяви и да представят изкуството си пред по-многобройна публика – четем съобщението в сайта на държавното арт ведомство. – Министерството на културата ще покрие от собствения си бюджет преразхода на средства, допуснат от театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново, Враца, от Държавния музикален и балетен център в София и Операта в Стара Загора, както и от Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”. Тези културни институти трябва да представят още през този месец програми за финансово стабилизиране.“

Неофициалната версия гласи: преди десетина дни на столичния бул. „Стамболийски“ № 17 са били повикани директорите на застрашените институти, за да ги известят, че им опрощават „дълговете“. Срещу това са им дали три месеца срок да намалят разходите и да съкратят съставите. Свили са им и бюджетите. Ако не успеят да се справят – държавните чиновници ще оптимизират каквото е нужно вместо тях.

А ето и официалната от министерството:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Програмите за финансово стабилизиране трябва да включват актуализиран репертоарен план до края на тази година, разчет на очакваните приходи и разходи, програма за разплащане на просрочените задължения, мерки за повишаване на размера на приходите, оптимизиране на разходите.“

Слуховете, които обикалят театрите и интернет за цялостно редуциране на трупи, може би са силно преувеличени. Пред „Площад Славейков“ от Министерството на културата отрекоха такива варианти. Но все пак е възможно да се стигне до редуциране на някои състави – да си спомним началото на Реформата в сценичните изкуства през 2010 г., когато Смолянският театър беше станал филиал на Пловдивския, но всъщност бе закрит, „Сълза и смях“ пък стана филиал на Народния театър… Според наши източници някои от театрите, които са на минус, е възможно да бъдат превърнати в приемни сцени – без актьорска трупа, само с административен състав. Други най-вероятно ще бъдат принудени да направят съкращения, за да влязат в намаления си бюджет. След няколко месеца при всички случаи картата на сцените у нас ще има различна физиономия.

Междувременно д-р Султанка Петрова, депутат от Патриотичния фронт, най-сетне получи отговор от Министерството на културата за размера на дефицитите, натрупани в държавните културни институти. На 29 октомври миналата година тя отправи официално питане до арт ведомството за най-големите длъжници в културата, за забавените плащания от страна на министерството към театри и музикални институти, към външни фирми и доставчици на най-различни дейности и услуги.

Вижте още: КУЛТУРАТА ЗАТЪВА С МИЛИОНИ ЛВ./Ч.

Отговорът от Министерството на културата е публикуван в сайта на парламента, подписан е от министър Вежди Рашидов. От него разбираме, че бюджетът за сценични изкуства е 71 195 000 лв. За сравнение: по времето на Стефан Данаилов в министерството – години, считани за най-охолни в българската култура след промените – бюджетът на сценичните изкуства бе 48 млн. лв. А към момента, когато сценичните изкуства имат 23 млн. лв. повече от тогава, те имат и дефицит – малко над 1 млн. лв. На минус са следните институти:

Драматичен театър Благоевград – 24 578 лв.

Театрално-музикален център Кърджали – 62 313 лв.

Драматично-куклен театър Пазарджик – 24 304 лв.

Родопски драматичен театър Смолян – 44 923 лв.

Младежки театър „Николай Бинев“ – 81 866 лв.

Театрално-музикален продуцентски център Варна – 83 718 лв.

Музикално-драматичен театър Велико Търново – 71 444 лв.

Държавна опера Стара Загора – 137 894 лв.

Държавен музикален и балетен център София – 159 089 лв.

Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ – 78 653 лв.

Прави впечатление, че изброените институти на минус са повече от нарочените осем, над които виси заплаха от съкращение, намаление на заплатата, безработица и прочие злочестия. В обясненията на Рашидов към д-р Петрова четем, че задълженията на някои от тези състави вероятно ще бъдат погасени със средствата от „предходния остатък за 2015 г.“ От министерството твърдят, че лошите резултати в театрите в Благоевград, Кърджали и Смолян, както и в операта в Стара Загора са в резултат на недобро художествено и финансово управление и обективно по-ниската посещаемост на зрителите в региона. От ведомството дават като причина и тежката икономическа криза, заради което трупите по места не успяват да се издължат навреме на външните доставчици на стоки и услуги. В писмото до Султанка Петрова четем, че Министерството на културата ще търси начини за преодоляване на проблемите в тези театри като запази статута им. Твърдят, че никъде не са допуснали неизплащане на заплатите на трупите.

В заключение Вежди Рашидов заявява, че натрупаните проблеми могат да бъдат преодолени чрез активизиране на усилията, но и чрез оптимизиране и „приориотизиране“ на плащанията (бел. ред. – заплати, режийни), както и и чрез законодателни промени.

Излиза, че положението е временно, ще поживеем и ще видим кое, как и защо. Но не ни се вярва Вежди Рашидов да остане в историята като министъра, закрил осем културни института.

Прави впечатление, че сценичните изкуства са нещо като Здравната каса, между двете има много прилики. В здравеопазването финансирането е на пациент, в театрите и оперите – първоначално беше на зрител, а сега – на 1 лв. приход. Здравната каса се източва по клинични пътеки, а в културата директорите са принудени заради ниските стандарти – къде реално, къде формално – да декларират винаги пълни салони. Подобни са също и по това, че и при двете всяка година е нужно дофинансиране. От 2010 г. насам, когато започна Реформата, в културата винаги се търсят едни 10 млн. лв. В Здравната каса сумата, разбира се, е много по-висока.

Експерти припомнят, че преди въвеждането на Реформата, държавната субсидия е излизала 19 лв. на зрител, а след това е станала 12,50 лв. на зрител. Парадоксалното е, че днес парите в сценичните изкуства са повече, публиката (по документи) – също, а артистите и заплатите им винаги са преразход и под въпрос.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах