Култура в 21 грама кайма

Камината, къщата, конюшнята, културата. Колко хубави думи започват с К. Имаш ли ги всички тях, май било белег на аристократизъм. В Страната на розите, цървулите и сурогатните продукти обаче потомствени благородници няма. Затова да замълчим за културата. У нас неин заместител е каймата. Народна, универсална, охладена. Продават я в супермаркетите по лев и осемдесет и девет за 250 грама. Евтино, нали? По-малко от два лева за 250 грама кайма, означава, че един грам от нещо смляно и загънато в пакетче няма и две стотинки.

А човешката душа колко струва? Тежала 21 грама, казват. 15 човешки души по 21 грама правят 315 грама кайма. Ще си купите ли? Едва ли ще е много повече от два лева.

Нелепо е да говорим за бъдеще на културата през 2015-а или която и да било следваща година, когато през 2014-а петнайсет човешки същества станаха на кайма след взрива в Горни Лом. Били са във фабриката за утилизация на боеприпаси, за да работят. За двеста лева и нещо. Не, за да просят, не за да чакат социални помощи, а да работят и да станат на „принцеси“, ако днес им се падне късата клечка.

Този факт е труден за смилане не само след празнично преяждане. Означава, че като общество и културни индивиди не сме постигнали нищо. Превърнали сме се в заместители на хора, защото истинските човеци не се вписват в модния тренд…

Такъв истински човек беше Валери Петров, чиято смърт беше обявена за най-важното културно събитие на 2014-а. Sad But True! В днешна България не Морето, Смъртта е най-голямото събитие. Затова се моля, през 2015-а да няма събития. Нека големите ни актьори са живи и здрави, нека писателите раждат още страници, нека музикантите ни събират по концерти! Нека не получаваме от умрял писма! Липсата на голямо събитие като смъртта на бележита личност ще е най-великото събитие в културата на 2015-а.

Останалото са подробности.

Ако толкова държите на тях – ето бърза справка от културния календар:

– Ще открият БГ Лувъра и ще закрият Старчевия паметник с красното име. Това обаче няма да заключи кутията на Пандора. Оттам пак ще изскочи дебатът за паметника на Съветската армия и нищо чудно да се стигне и до неговото разрушаване (маскирано като преместване) в близките години. Такава ни е културата – да рушим останките от миналото, защото не са ни приятни или не извличаме полза от тях в контекста на настоящето. (Но и тук не сме пионери – през последните три години сред жертвите на гражданската война в Сирия са и 290 културни и исторически паметници от зората на цивилизацията.);

– В Деня на театъра 27 март Съюзът на артистите ще раздаде наградите си „Икар“, а на 23 май в театър „Българска армия“ ще връчат „Аскеер“. Каквито и постижения да имат театралите, родните политици ще ги надминат по театралност;

– Амбициозният нов шеф на НДК Мирослав Боршош ще обяви нови амбициозни инициативи в културата, които да се случват в повереното му пространство;

– На 8 май цигуларят Веско Ешкенази ще свири с Камерния Концертгебау оркестър в зала 1 на НДК;

– Светлин Русев ще открие изложба на рождения си ден 14 юни. Вежди Рашидов също ще открие изложба на рождения си ден 14 декември;

– Александър Морфов може би ще докара до премиера постановката си „Одисей“ и ще даде бунтовно интервю;

– Георги Господинов вероятно ще издаде новата си стихосбирка. Милен Русков вероятно ще публикува новия си роман.

Докато всички тези събития и усилия засега остават в сферата на вероятностите, невероятен факт е първото томче собствена поезия на някоя си Джулиана Гани със заглавие „Мъжете са боклуци, но не можем без тях“. Авторката била актуалната „Мис Силикон“ и този детайл подсказва, че е известна К. деятелка. Не е единствена, но дано в близките години тези като нея не вземат превес. Ако това стане, спасението ще е в писмената на умрелите.