Култура в бункер

На шести март багери срутиха по-голямата част от стар тютюнев склад до гарата в Пловдив. Беше неделя следобед и сградата тъкмо щеше да бъде обявена за паметник на културата. Пловдивчани се събраха в жива верига, за да защитят поне фасадата на красивата стара сграда.

Погледнете снимката. Погледнете я още веднъж. Прилича на сцена от Берлин, разгромен Берлин от лятото на 1945-а. Прилича на Хирошима. На Алепо или на Хомс в Сирия. И това не ни е причинено от война, а от собствения ни т. нар. бизнес и институции – в мирно време. Това е резултатът от алчността и безразличието към културата и историята.

У нас се строят и защитават фалшиви обекти, а истинските се унищожават. Това не е за първи път – и страшното е, че няма да е за последен. Старинни къщи и фабрични сгради с историческа стойност, храмове и крепости, австро-унгарски по стил гари се превръщат ту в посмешища, ту направо в купчини развалини. На тяхно място изникват кристално-пластмасови молове и кич.

Министерството на културата и Националният институт за недвижимото културно наследство не защитават истинските ценности, а съдействат в унищожението на истинското ни наследство.

Това е като безогледната горска сеч, но в културата. България сякаш води война срещу собствената си история. Народното събрание изменя законодателството така, че общините да могат да предоставят съдбата на старинните ни постройки в ръцете на податливи към… убеждаване местни специалисти.

Какво предстои? Бингозала на мястото на Софийския университет? Офиси в Рилския манастир? Тапети върху Ивановските стенописи? Дискотека вместо Ослековата къща?

Ако сме цивилизовани хора и българи, няма да допускаме това и миг повече. Срещу българската култура се води война и тази война не трябва да бъде спечелена от рушителите.