Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Култура всяка тука оставете

Артистите пред опасност за първи път да ги управлява човек извън културата

За кабинета „Борисов 3“ културата видимо има ценност единствено като разменна монета в политическата търговия.  Снимка: Емил Георгиев - Култура всяка тука оставете

За кабинета „Борисов 3“ културата видимо има ценност единствено като разменна монета в политическата търговия. Снимка: Емил Георгиев

Славчо Атанасов или Петър Николов-Зиков? Ако тези имена не говорят нищо на хората в културата, артистите трябва да знаят, че и културата не говори много на тези хора. Но това не трябва да ги успокоява, защото изборът за министър на културата в кабинета „Борисов 3“ е тъкмо между тях двамата. Основният критерий не е кой е по-загрижен за културата – а с кого ще излезе политическият пасианс.

За 27 години дотук министрите в повечето случаи са били избирани по политически причини – но (с изключение на Нина Чилова) винаги са били въплъщение на културата: композитори, музиканти, диригенти, историци, актьори, художници… Сега за първи път властта смята да постави човек, който няма отношение към материята, която ще оглави.

Славчо Атанасов е военен, впоследствие адвокат. Влизайки в политиката – и по-точно във ВМРО – е избран за кмет на Пловдив. Като член на „патриотични“ фронтове, излиза на парламентарния фронт. Но ще бъде ли подходящ и за трибуната на културата? Ще бъде ли неин адвокат, или ще я строява като бивш военен? Докато беше кмет, културата вече му е правила реверанси – присъждайки му титлата „Рицар на книгата“. Но дали той би защитавал рицарски хората на изкуството?

На предизборен диспут за проблемите на културата Славчо Атанасов се яви като представител на Обединените патриоти и посочи, че иска да помогне на културата, „защото нещата са трагични“. 

След фиаското със Слави Бинев и Полина Карастоянова начело на Комисията по култура и медии в предишния парламент, Атанасов пое ръководството й – тъй като нямаше друг. Тогава на всички в културата изведнъж им просветна, че не са представени в Народното събрание. След известния опит „по неволя“ в тази сфера, Атанасов придоби самочувствие, че е опознал проблемите на културата. Затова на предизборния дебат той извади папка с предложения от професионалните гилдии за конкретни промени – събрани при срещите му като шеф на парламентарна комисия. На въпрос защо те не са били приложени, докато Патриотичният фронт беше във властта, Атанасов се измъкна с отговора, че именно заради отказа на управлението да приеме увеличение на парите за култура в бюджета, снели подкрепата си.

Ако днес Славчо Атанасов е забравил, ще му припомним какво обеща на същия този предизборен диспут: ако получи властта, да извоюва процент от корпоративните и лични данъци да отива за култура.

Вижте още: ПАРТИИТЕ ВКУПОМ: НИЕ ИСКАМЕ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА КУЛТУРА, НО…

Петър Николов-Зиков е политически гастрольор между СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите“, Реформаторски блок и сега „Атака“. Завършил политология и „политически мениджмънт“, днес той преподава в Нов български университет. Автор е на книгите „Раждането на българския консерватизъм“ (историческо изследване върху развитието на предосвобожденската българска десница), „Династията на Срацимировци“ (посветена на историята на последната средновековна българска царска династия), „Истинската история на Видинското княжество“ и „Политическият консерватизъм“ (в съавторство с Ирена Тодорова). Видимо интересите му са в областта на съвременната и средновековната политика. А какво е за него културата? Може би средство за издаване на авторските му политически трудове. А, да – той е и главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly. Вероятно на теория би могъл да формулира някоя и друга дефиниция…

Биографиите и на двамата претенденти за шефове в културата не предполагат интереси в тази специфична сфера. Вероятно ще им намерят екипи, които да ги запознаят с проблемите на това министерство. Ще научат, че основният сред тях е бедността: България отделя най-малко средства за култура в Европейския съюз – 0,5% от БВП. Това вероятно и занапред ще бъде така, как иначе да си обясним избора за министър на културата точно между тези двама кандидати, които нямат особено общо с културата? За партиите, които се канят да управляват в кабинета „Борисов 3“, културата видимо има ценност единствено като разменна монета в политическата търговия. Но поглеждайки останалите фигури, които редят за министри в това правителство – някои от тях са същите парашутисти, готови да бъдат спуснати където и да е… но във властта.

Културата никога не е била приоритет за българската държава. В следващото правителство обаче тя вече може да отпадне и като грижа… И като се сетим за големите очаквания, които имахме към предишните министри в това кресло, дори към служебния министър Рашко Младенов (истински загрижен да свърши колкото може повече за краткото си време на поста), сега култура тука всяка оставете.

Но какво толкова се чудим и ядосваме! За да оглавите който и да е културен институт, е нужно да се явите на конкурс с изисквания за ценз и принадлежност към съответната сфера, а най-често и управленски опит (когато стажът не е изрично упоменат, конкурсът обикновено се прави, за го спечели определен човек). Единствено за министър няма никакви изисквания. Стига само да е политик.


Вижте още: ОТ КАКВО СПЕШНО СЕ НУЖДАЕ КУЛТУРАТА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах