Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Културата е в криза, но няма страшно

Карикатура: Чавдар Николов/Прас-прес - Културата е в криза, но няма страшно

Карикатура: Чавдар Николов/Прас-прес

Българската култура е в трудно положение. Но няма страшно, тя си е така отдавна. Сега трудното положение премина в криза, която удари тежко културните дейци. А най-тежко и финансово — онези от така наречения независим сектор. Показателно е, че публиката не се развълнува толкова от невъзможността да посещава галерии, театри, кина и концерти, колкото от забраната за посещения на паркове, градинки и ходене на село.

Българската култура може да е в криза, но няма страшно — световната е в още по-тежка криза, защото е много по-голяма. Например Холивуд вече изгуби милиарди долари и сега търси и намира други пътища към зрителите – директно качване на филмите в платени платформи, отваряне на автокина… Българската киноиндустрия губи стотици пъти по-малко. За някои наши филми загубите – по-точно нереализираните печалби – са стотици левове, като има и такива продуценти, които дори могат да излязат на печалба, ако филмите им не стигнат до екраните. Най-малкото ще ограничат репутационните загуби.

Освен това в 2020 г. киносалоните далеч не са единственият начин за гледане на филми, така че няма страшно. Освен ако не говорим за филмите на „Марвел“, но тях Скорсезе не смята за филми и българското кино не прави такива. Начините са много, някои от тях дори са напълно законни. Впрочем Кирил Серебренников успя да монтира един от последните си филми „Лято“ изцяло в условията на домашен арест, при това без да разполага с интернет. Въпреки това „представителите на независимия културен сектор“ са силно притеснени от своята независимост от държавното финансиране, на което все още се радват колегите им от „зависимия културен сектор”.

Но докато едни „независими“ търсят министъра на културата онлайн (а той е по-често офлайн), за други няма страшно. Те си спомниха лозунга от стената в Дружеството за спасяване на давещите се (от „Дванайсетте стола”) и започнаха да се самоспасяват, без да чакат държавни пари. Направиха си Фейсбук-група „Купи изкуство, подкрепи художник“, в която за около месец вече има 5000 члена – художници и любители – и търговията върви. Кой знае, така може да им хареса повече. Когато има желание, въображение и интернет, все ще се измисли нещо, дори и да няма интернет.

„Седя като кокошка вкъщи и рисувам по нощите“, сподели своите страдания миналата седмица по Би Ти Ви Вежди Рашидов. Като (зависим) депутат той е оставен без заплата до края на извънредното положение, а като (независим) художник вече цял месец не е направил нито една изложба. Но и за него няма страшно, защото винаги може да стане член на „Купи изкуство, подкрепи художник” и да закърпи семейния бюджет. Или пък да продължи кариерата си в телевизионната комедия, където просто няма равен.

В историческа перспектива сегашната криза е нищо работа. Да, не е добре, че вече месец и половина най-голямата изложба на Константин Щъркелов от 30 години насам стои подредена в СГХГ, а галерията е затворена за публика. Но няма страшно. Било е време, когато заради друг (идеологически) вирус, Щъркелов не само, че не е можел да прави изложби, но и самият той е бил затворен – в Централния софийски затвор. И все пак е бил късметлия в сравнение например с Райко Алексиев. Идеологическият вирус се задържа 45 години и още не сме се изчистили напълно от него. Да се надяваме, че коронавирусът няма да остане чак толкова дълго.


Източник: „Прас-прес“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах